Джеймс Чейс - Нежен център

Когато тя излезе, Хеър захвърли остатъците от пилешкия сандвич на пода.

— Глупаци! Не разбирате ли, че тя блъфираше! Оставихте половин милион да ни се изплъзне под носа.

— Така ли? — изсмя се подигравателно Карш, притискайки торбичката с лед до насиненото си око. — А защо тогава хабиш храната? Ако ще сме толкова бедни, ще имаме нужда от всяка трохичка.

Мо остана скрит в нишата зад бара на Фрис-Фрис до девет часа. Междувременно Фрис-Фрис се беше обадил на момчетата по крайбрежието, за да получи информация за действията на полицията.

Едно телефонно обаждане няколко минути преди девет часа успокои Фрис-Фрис, че търсенето на Мо е преустановено и районът е чист от полиция.

Той бързо отиде да изведе Мо от укритието му.

— Махнали са се засега — каза той, като вкара Мо в една задна стая, обзаведена само с маса и четири стола. — Какво смяташ да правиш по-нататък?

Докато стоеше затворен в тъмнината, Мо беше тъгувал за Джако. Мъката му беше унищожителна и истинска. Той обожаваше Джако. Животът без него му изглеждаше празен като дупка в стената. Просто не можеше да си представи, че ще трябва да живее без Джако. Сякаш някой беше затворил капаците на прозорците и му бе отнел живота.

Петте хиляди долара, които беше взел от апартамента на Харди, сега нямаха никакво значение. Какво бяха парите без Джако?

Фрис-Фрис го гледаше тревожно. Никога не беше виждал Мо в такова състояние — несигурен, с измъчено лице и невиждащи очи.

— Мо! Скъпи! Какво става? — попита нервно Фрис-Фрис. — Трябва да помислиш за себе си. Мога да те кача на някой кораб. Един заминава тая нощ за Ямайка. Имаш пари, нали?

Мо седна на един стол и сложи куфарчето с петте хиляди на масата. Той гледаше в отсрещната стена очевидно без да чува какво му казва Фрис-Фрис.

— Хайде, скъпи! — настояваше Фрис-Фрис. — Ченгетата могат да се върнат. Знаят, че се познаваме. Трябва да съставим някакъв план.

Изведнъж Мо излезе от вцепенението си. Стегна се и празнотата в очите му се смени с убийствена, пламтяща омраза.

— Знам какво ще направя. Ще подредя тоя мръсник, който уби Джако!

Фрис-Фрис се сепна.

— Ти си луд! Трябва да бягаш! Забрави за Харди! Помисли за себе си!

— Отивам да очистя тоя мръсник! Не ми пука какво ще стане с мен, стига да го очистя.

Фрис-Фрис сплете дебелите си пръсти.

— Ние ще го очистим, скъпи. Момчетата ще се погрижат за него. Всяко ченге в този град сега души за теб. Качи се на тоя кораб. Аз ще уредя всичко. Не трябва да мислиш за Харди. Момчетата ще се погрижат за него.

— Аз и само аз ще се погрижа за него! — извика Мо, удряйки с юмруци по масата. — Всеки, който го докосне, ще си има неприятности с мен!

Фрис-Фрис вдигна безпомощно ръце.

— Добре, скъпи, но няма да можеш да се добереш до него. Точно сега е ужасно напечено. Всяко ченге…

— О, престани! Дай ми други дрехи… нещо тъмно… и побързай!

На Фрис-Фрис изведнъж му хрумна нещо. Той искаше Мо да избяга на всяка цена. Черното му лице светна.

— Имам женски дрехи тук, скъпи. Ще ти станат. Какво ще кажеш? Имам и перука. Така ще те издокарам, че и майка ти няма да те познае.

Мо го изгледа и кимна.

— Е, това е приказка като хората! — каза той.

След четирийсет и пет минути едно стройно тъмнокожо момиче с черна, тупирана като шлем коса, с вталена синьо-жълта рокля и жълти сандали на босо излезе от бара на Фрис-Фрис и тръгна край брега.

То носеше голяма синьо-жълта ръчна чанта, а в чантата имаше автоматичен пистолет 38-и калибър.

Джина и Харди лежаха на голямото двойно легло. Харди беше малко пиян. Бяха се любили бурно и сега Харди искаше да спи, но Джина беше доста неспокойна.

— Хайде да поговорим — каза тя и изтегна красивото си голо тяло като котка. — Ли, много съм разтревожена. Не могат да ти направят нищо за това, че уби онова дебело животно, нали?

— Не — каза Харди. — Няма нищо опасно. Харди ще се погрижи. Стига вече за това. Беше при самозащита. А сега не можеш ли просто да се отпуснеш? Хайде да поспим.

— Но още няма десет часа — каза Джина. — Как да заспя? Хайде да отидем някъде. В клуб „Корал“ например.

Харди отвори очи и се взря в нея.

— Ти си луда, ако си въобразяваш, че ще изляза, докато оня черен главорез е на свобода — каза той.

Очите на Джина се отвориха широко.

— Искаш да кажеш, че може да ти направи нещо?

— А за какво иначе, мислиш, е това ченге вън пред входната врата? — попита Харди нетърпеливо. — И за какво, по дяволите, мислиш, че има скрити две ченгета долу във фоайето? Те смятат, че той ще се върне тук заради мене. Мо и Джако бяха мъж и жена. — Ли рязко седна в леглото. — Как искам да не бях убивал онази дебела маймуна. Не знам защо го направих.