Джеймс Чейс - Нежен център

— О, престани вече с това проклето око! — извика Люсил пискливо. — Кой го засяга? Мисля, че…

Звънецът в приемната иззвъня. Тримата се спогледаха неспокойно. После Люсил стана и тъкмо когато тръгваше към вратата, тя се отвори. Даже Хеър се стресна, когато видя Вал. С известно усилие пусна мазната си усмивка, стана и се поклони изискано.

— Мисис Бърнет, това е чест за мене. Моля влезте.

Вал премести погледа си от него върху Люсил и след това върху Карш, който бързо скри торбичката с лед зад гърба си и я изгледа притеснено.

— Добре, деца — каза Хеър меко. — А сега изчезвайте. Мисис Бърнет не ви иска тук.

— Напротив — каза Вал със спокойна решителност. Тя затвори вратата и пристъпи напред. Беше бледа, но изразът на очите й и твърдата линия на устните й накараха Хеър да я погледне внимателно. — Двамата ви помощници вероятно знаят, че ме шантажирате.

Карш се сепна и пребледня като мъртвец. Даже Люсил се вцепени.

— Вижте какво, мисис Бърнет, хайде да не започваме сега такъв разговор — каза Хеър с внезапно груб глас.

— Точно такъв разговор ще имаме сега — каза Вал. Тя отиде до стола срещу бюрото на Хеър и седна. — Разговарях с шефа на полицията. Той ми каза, че иска да ви прати в затвора за четиринайсет години. Стори ми се, че не се шегува.

Хеър се отпусна тежко на стола си.

— Това, което би искал да направи, и това, което може да направи, са две различни неща, мисис Бърнет.

Вал го гледаше упорито.

— Но той може да го направи. Трябва само да му кажа, че вие и вашите помощници сте ме изнудили, и ще ви изпратят в затвора за четиринайсет години.

Карш каза припряно:

— Не ме намесвайте в това…

Хеър го погледна сърдито:

— Млъкни! — После каза на Вал: — Мисис Бърнет, убеден съм, че не е необходимо да ви припомням какво ще последва, ако се доверите на Теръл. Допускам, че ние ще си имаме неприятности, но Теръл не би могъл да пренебрегне факта, че вашият съпруг е убиец. Останах с впечатлението, че дадохте парите, за да запазите този факт в тайна.

Вал поклати глава.

— О, не — каза тя. — Дадох ви парите, за да мога да докажа, че ме изнудвате. Полицията и моята банка имат номерата на всички банкноти. В полицията знаят, че съм ви дала парите. Няма да им е трудно да докажат, че сте ме изнудили и че помощниците ви също имат пръст в тази работа.

— Чакайте сега — каза Карш и по лицето му изби пот.

— Ще млъкнеш ли? — излая Хеър. — Мисля, че блъфирате, мисис Бърнет. Да разбирам ли, че не ви интересува дали ще съдят съпруга ви за убийство?

— Разбира се, че ме интересува — каза спокойно Вал, — но няма да се поддам на изнудване. За моя съпруг ще е по-добре да бъде съден, отколкото да бъде изнудван. Вие държите единствената улика срещу него и полицията ще иска да разбере защо не сте й я предоставили. Това, заедно с факта, че те знаят за парите, които съм ви дала, ще ви изпрати в затвора за почти толкова време, колкото ще лежи и моят съпруг.

Хеър почна да се чувства притеснен.

— Все още мисля, че блъфирате — каза той. — Съпругът ви ще прекара остатъка от дните си в лудница за криминални.

— Възможно е, но ние ще наемем много добри адвокати — каза Вал. — Той може да излезе много по-рано от вас. Не блъфирам. — Тя се пресегна през бюрото и вдигна телефонната слушалка. — Ако мислите, че блъфирам, ще се обадя на шефа на полицията.

Карш извика:

— Спрете! Не правете това!

Вал остави слушалката и погледна Карш, който пък гледаше сърдито към Хеър:

— Ти, дебел стар глупак! Предупредих те. Тя ни държи в ръцете си! А сега млъквай! Аз ще се оправям по-нататък.

Почервенял от гняв, Хеър понечи да каже нещо, но Люсил го сряза:

— Остави го да се оправя! Аз казах, че цялата работа изобщо не ми харесва!

Хеър се поколеба, после завъртя стола си и застана с гръб към Вал. Изглеждаше така, сякаш всеки момент ще получи удар.

Карш каза:

— Мисис Бърнет, повярвайте ми, че нито аз, нито жена ми искахме да имаме нещо общо с това. Ще ви върнем парите и уликите. Ако направим това, ще забравите ли цялата история? Ние не искаме да имаме неприятности с полицията, а вие не искате вашият съпруг да има неприятности. Така е, нали?

Хеър изръмжа:

— Пилешки мозък! Тя блъфира!

Вал погледна Карш:

— Дайте ми сакото, запалката и парите. — Сърцето й биеше бясно, но тя съумя да погледне Карш право в очите, въпреки че беше по-уплашена и от него. — И ще забравя, че някога съм идвала тук.

Карш се втурна към сейфа. Извади пакета със сакото. Прибави и запалката. След това вдигна куфарчето с двайсетте хиляди долара и подаде всичко на Вал.