Джеймс Чейс - Нежен център

— Не знаех — каза той, сигурен, че Теръл ще го одере, ако създаде неприятности на дъщерята на Чарлз Травърс. — Съжалявам.

Вал успя да се усмихне.

— Няма нищо — каза тя и излезе от фоайето. Лепски я следваше бавно. Видя я как махна на едно такси, качи се в него и замина. Патрулният полицай дойде при него.

— Стой тук — каза му Лепски. — Може да стане патърдия. Уилямс е горе. Аз отивам за разрешително за обиск. Отваряй си очите! — и хукна към колата си.

Джако излезе от спалнята. От тлъстото му лице се лееше пот. Малките му гадни очички гледаха жестоко.

— Давай парите — каза той. — Ние изчезваме.

— Ти чу какво каза оня! — възкликна Харди. — Не можете да се измъкнете така. Ченгетата са отвън!

Мо се промуши в стаята.

— Никое ченге не може да ни спре — каза той. — Давай сухото.

— Не можете да го направите! — каза Харди, опитвайки се да потисне треперенето на гласа си. — Ако започнете да стреляте, те ще разберат, че съм ви укривал. Трябва първо да помислим…

— Млъквай! — озъби се Джако. Той се заклатушка към канапето и започна да тъпче парите в куфарчето. Затвори го, извади пистолета на Харди от джоба си и го даде на Мо.

— Чакай малко… за бога! — каза Харди.

— Момичето… — Джако извърна глава към Джина.

— Остави я на мира… — едва изрече Харди, когато Мо се приближи до него и го удари с дулото на пистолета отстрани по главата. Харди рухна на четири крака.

Джина тъкмо си отваряше устата да се разкрещи, но Джако заби дебелия си корав пръст в стомаха й. Тя се преви, опитвайки се да си поеме въздух. Джако я сграбчи и злобно я разтърси. От миризмата на разлагаща се плът, която лъхаше от него, й се повдигаше.

— Млъкни! — каза й той. — Излизаш навън и разговаряш с ченгетата. Само едно погрешно движение, и ще те надупча! Вън!

Той я блъсна към вратата. Тя залитна, после си възвърна равновесието и под дулото на пистолета на Джако прекоси хола. Джако и Мо я последваха. Джако я накара да отвори входната врата. Тя се поколеба, сетне отвори вратата и пристъпи в коридора.

Уилямс, с пистолет в ръка, я зяпаше. Пот се стичаше по лицето му, а устата му беше суха. Беше си изгубил ума от страх. Джина стоеше и го гледаше.

— Връщай се обратно — каза Уилямс. — Ще стоиш там вътре… хайде… влизай обратно!

Тогава Мо, подобно на зъл, черен дух се плъзна край вратата и от пистолета му излезе огън.

Уилямс дори не го видя. Усети само силен удар в средата на гърдите и пистолетът се изплъзна от ръката му. Той се свлече, лицето му докосна дебелия килим в коридора. Спря се точно в краката на Джина. Тялото му бавно се извъртя и преобърна, след това остана неподвижно. Джина притисна устата си с длани и се дръпна по-далеч от Мо, който напредваше по коридора. Черните му очи се въртяха, устата му бе свита в порочна гънка. Спря се, за да се увери, че няма друго ченге в коридора, и се вмъкна в асансьора. Джако излезе, клатушкайки се, с куфарчето в ръка. Дишаше тежко, лицето му бе пепеляво. Хвърли се в асансьора в мига, в който Мо докосваше бутона.

Харди се претърколи на една страна и погледна през отворените врати на хола към входа. Видя масивното тяло на Джако, облегнато на решетката на асансьора. Извади от джоба си пистолета, който бе взел под наем, и стреля с едно-единствено светкавично движение. Пистолетът гръмна точно в момента, когато вратите на асансьора изсвистяха и се затвориха.

Джина падна на колене и запищя.

Мо чу изстрела и видя Джако да се отпуска назад. Той наблюдаваше с ужасени очи как огромната планина от тлъстина бавно колабираше като покосен слон. Видя бликналата кръв под левия джоб на ризата на Джако. Нямаше нужда да го докосва, за да се увери, че Харди го е убил. Изтръпнал от ужас, с лъснало от пот черно лице и оголени зъби, Мо сграбчи куфарчето.

Тъкмо когато асансьорът спираше и вратите се отваряха, патрулният полицай Джейми нахлу с пистолет в ръка слепешката във фоайето. Двамата мъже стреляха едновременно. Куршумът на Джейми засегна леко лявото ухо на Мо. Куршумът на Мо удари Джейми точно между очите и той се строполи като заклан бик.

Шумът от стрелбата изкара хората на улицата. Колите спряха. Две-три жени почнаха да пищят.

Мо задъхано се втурна по коридора към стълбите за сутерена. Портиерът надникна от стаичката си, сподави вика си и се хвърли на пода. Мо профуча край него надолу по стълбите.

Той затъкна пистолета в колана на джинсите си и тръгна бързо по крайбрежната улица. На около петдесет метра се намираше барът на Фрис-Фрис. Някога Фрис-Фрис беше любовник на Мо. Беше дебел възрастен мъж от Ямайка, който имаше слабост към моряците. Издържаше се доста добре от ръководенето на „Момчета по телефона“ за богатите дегенерирали жители на Маями.