Джеймс Чейс - Нежен център

След кратка пауза вратата се отвори и Джина се появи. Лепски виждаше хола, откъдето го гледаха Харди и високо стройно момиче. Той не се поколеба да влезе направо, изблъсквайки Джина от пътя си.

— Хей! Кой си ти? — каза Джина остро. — Какво?…

Но Лепски вече бе влязъл в хола. Той и Харди се спогледаха. Харди познаваше Лепски и пребледня.

— Какво означава подобно нахлуване? — развика се той. — Зает съм. Какво има?

Лепски гледаше Вал с озадачени, изпитателни очи. „Къде преди съм виждал това момиче“ — питаше се той. Коя беше тя?

— По-спокойно — каза той на Харди. — Не познавам приятелката ти. Покажи добри маниери. Представи ме.

— Когато искам да дойдеш при мене, ще те поканя — озъби се Харди. — Ти…

— Казах да ме представиш, момче.

Джина влезе.

— Това е Мери Шерек от „Маями Сън“ — каза тя.

Лепски познаваше добре Мери Шерек. Често му беше досаждала, опитвайки се да получи информация. Той се втренчи във Вал, която го гледаше — очите й бяха големи, тялото напрегнато.

— Така ли? Аз съм полицейски детектив Том Лепски. Винаги с радост се срещам с репортери.

— Мис Шерек тъкмо си тръгваше — каза Джина.

— Не, точно сега не. — Лепски се премести така, че да наблюдава и тримата едновременно. — Може да се сдобие с малка хубава историйка за своя вестник. Аз съм страшен по новините. Не мърдай оттук, сестричке. Приготви си малкото тефтерче.

Харди каза:

— Но какво искаш най-сетне?

— Джако и Мо. Къде са?

— Защо питаш мене? Не знам.

Лепски забеляза куфарчето, което лежеше на канапето.

— Шефът мисли другояче. Тия двамата ги търсим за три убийства. Сега е времето да си отвориш устата или ще опереш пешкира за съучастие.

Харди се поколеба. Той с ужас осъзна, че Джако и Мо слушаха от спалнята.

— Казвам ти, не съм ги виждал от два дни.

— Много лошо… за тебе — каза Лепски и бързо се придвижи към куфарчето, отвори го рязко и го изпразни на канапето.

Харди изпсува и тръгна към Лепски, който се обърна и му се изсмя дивашки в лицето.

— Искаш ли един по устата, Харди? — попита той. — За какво са тези пари?

— Това са пари от залози — каза Харди. — А сега се махай от тук.

— Преди да си тръгна обаче, ще огледам квартирката — каза Лепски. — Просто в случай че…

— Не без разрешение за обиск.

— Мога и да го имам, но по-добре да хвърля един поглед още сега.

— Само го направи, и ще си загубиш значката — каза Харди. — Бъди сигурен.

Лепски знаеше, че може да пострада, ако претърси апартамента без разрешително. Харди имаше връзки с хора, достатъчно влиятелни, за да изпадне Лепски в немилост.

— Ще взема разрешително. Двама от моите хора са отвън. Защо да губим време, щом нямаш какво да криеш?

— Махай се от тук! — повтори Харди.

Лепски вдигна рамене.

— О’кей, но ще се върна. — Той погледна към вратата. — Помни! Има двама души отвън. Стой тук, докато се върна. — Минавайки край Вал, той я хвана здраво под мишница. — Да вървим, мис Шерек. Имам една история за вас.

Харди и Джина стояха, без да мърдат, гледайки как Лепски извежда Вал от апартамента. Лепски затвори вратата след себе си.

Уилямс, по чието лице се стичаше пот, въздъхна с облекчение, като видя Лепски.

— Всичко наред ли е? — попита той, гледайки Вал.

— Не знам. Ти стой тук — каза му Лепски. — Не пускай никого навън. Отивам да взема разрешително за обиск. Ако някой се опита да излезе, действай твърдо. Аз отивам с малката лейди до управлението. След десет минути ще имаш подкрепление.

Уилямс преглътна.

— Десет минути?

Лепски поведе Вал към асансьора.

— Така каза човекът — той кимна с глава и натисна бутона. Вратите се затвориха със свистене и асансьорът започна плавно да се спуска надолу.

— Коя всъщност сте вие? — каза Лепски, взирайки се във Вал с твърдия си поглед на ченге. — Не сте Мери Шерек. Аз я познавам… Тъй че коя сте?

— Стана грешка — каза Вал, борейки се с обзелата я паника. — Този мъж помисли, че съм Мери Шерек.

— Не работите за „Маями Сън“ — каза Лепски и като смени тона, продължи: — Познавам всички тъпи драскачи от тая дрипа. Ще трябва да дойдеш в управлението, скъпа. Шефът ще иска да си поговори с теб.

Вал овладя желанието си да хукне. Стегна се и изгледа студено Лепски.

— Ако наистина искате да знаете, аз съм Валери Бърнет. Баща ми се казва Чарлз Травърс. Може да сте чувал за него. Не смятам да идвам с вас!

Лепски най-сетне я позна. Почувства се така, сякаш беше стъпил на мотика и дръжката го беше ударила през лицето.