Джеймс Чейс - Нежен център

— Нима си въобразявате, че се нуждая от помощта на боклук като „Маями Сън“? — каза Джоан. — Ще ви кажа нещо: знам, че полицията няма да си мръдне пръста. И ще ви кажа защо: сестра ми беше проститутка. На полицаите не им пука за проститутките. Ще ви кажа какво направих. Отидох в най-добрата детективска агенция в този скапан град и им дадох добри пари, за да разберат кой е убил сестра ми. Кажете това на вашия издател.

— Това да не би да е детективската агенция на Хеър?

— Кой друг? Казах най-добрата, нали? И когато те научат кой е убил сестра ми, глупакът Теръл ще разбере, че за нищо не става.

Умът на Вал работеше бързо. Стана й ясно, че Хеър играе двойна игра с тази жена, за да може да шантажира самата нея.

Той беше намерил нещо, за което полицията нямаше представа, и вместо да съобщи на жената, беше дошъл при нея с изнудваческото си предложение.

— Имате ли вече някакви новини от агенцията? — попита Вал.

— Още не. Дала съм им още малко време. Но ще имам… Те работят добре.

— Разбирам. — Вал се престори, че записва нещо в бележника си. — Но може би имате свое собствено предположение за това, кой е убил сестра ви, мис Парнъл? Аз, разбира се, няма да го записвам.

— Има един кучи син, който би могъл да го направи — каза Джоан, избута котката от скута си и седна изправена. — Това е Ли Харди. Той я разкара преди известно време и сега се е хванал с една кучка с физиономия на мопс, която нарича себе си Джина Ланг. Ще ви кажа нещо: Сю не би понесла някой мъж да я изхвърли. Обзалагам се, че е създала неприятности на тази гад и той я е подредил. Аз казах на тоя глупак Теръл, но той не искаше да слуша. Вървете и говорете с Харди. Кажете му от мое име, че аз мисля, че той го е направил. А сега изчезвайте от тук!

— Но къде мога да го намеря? — попита Вал, записвайки името в бележника си.

— О, има го в телефонния указател — каза Джоан нетърпеливо и стана. — Кажете на вашия издател, че аз ще намеря човека, който е убил сестра ми! И мога да мина без помощта на скапания му вестник!

Когато Вал влезе в чакащото я такси и каза на шофьора да я закара до най-близката дрогерия, Ли Харди седеше в офиса си и броеше парите, които беше успял да събере, за да могат Джако и Мо да избягат. Беше имал доста трудности, докато събере пет хиляди долара. Банковата му сметка беше на червено и управителят на банката твърдо отказа всякакъв кредит. Трябваше да обиколи някои от колегите си букмейкъри и да ги придума да го авансират, докато сумата достигна пет хиляди.

Той сложи парите в едно куфарче и като каза на помощничката си, че ще отсъства до следващата сутрин, излезе от офиса. Беше малко след дванайсет на обяд, когато стигна до апартамента си. Безпокоеше се, че е оставил Джина с тези двама главорези. Нямаше им никаква вяра. От един приятел беше взел автоматичен пистолет 45-и калибър, който носеше сега в джоба си. С него се чувстваше много по-сигурен.

Ако Джако и Мо успееха да напуснат града, всички биха могли да се отърват, мислеше си той, докато плащаше на шофьора. Шансовете обаче не бяха много. Полицията беше алармирана, а да се разпознае Джако бе толкова лесно, колкото да се разпознае слон.

Харди съзнаваше, че е загазил сериозно. Ако полицията хванеше тези двамата, те щяха да пропеят. Щяха да го издадат в момента, в който им сложат белезниците. Ако искаше да се измъкне от тази каша, трябваше да ги накара да мълчат. Докато асансьорът го качваше към апартамента му, той реши, че ще се обади на полицията веднага щом Джако и Мо си тръгнат. Ще накара Джина да свърши това. Той ще ги убие, преди да излязат на улицата. След това ще простреля два-три пъти вратата на апартамента с пистолета на Джако, за да докаже на полицията, че са го нападнали и са се опитали да го убият. Теръл няма да успее да докаже обратното. Фактът, че Джина ще се обади на полицията, ще го извади от кашата.

Асансьорът спря с въздишка на последния етаж на блока. Вратите се отвориха. Когато Харди прекрачи в широкия коридор, видя едно високо и стройно момиче, което влизаше през отворената врата в апартамента му — вратата беше отворена от Джина.

Харди прекоси бързо коридора, улавяйки погледа на Джина. Успя да чуе стройното момиче да казва: „Аз съм Мери Шерек от «Маями Сън». Мога ли да се срещна с мистър Харди?“

Джина каза с напрегнато лице:

— Той е точно зад вас. Сигурна съм, че с удоволствие би разговарял с вас.

Момичето се извърна. Харди се сепна от красотата му, но изразът на очите му веднага го смути. Твърдият им, проницателен поглед го извади от равновесие.