Джеймс Чейс - Нежен център

Докато влизаше в апартамента и затваряше вратата, той успя да възвърне своята чаровност. Джина влезе в хола.

— „Маями Сън“? — каза Харди с малко прекалено сърдечен глас. — Защо не? Аз го чета всеки ден. Какво искате? Заповядайте.

Той влезе в хола и погледна въпросително Джина. Тя му кимна леко, давайки му да разбере, че Джако и Мо са в спалнята на Харди. Той бързо видя, че вратата е открехната.

Вал огледа хола. Във въздуха се долавяше огромно напрежение и това я уплаши. И момичето, облечено в халат, и този красив мъж изглеждаха с опънати нерви.

— Седнете, седнете — каза Харди, като махна с ръка към един стол. — Какво точно имате предвид, мис… как се казвахте?

— Шерек — каза Вал, докато сядаше. Тя стискаше бележника си и се опитваше да контролира бясното биене на сърцето си.

— Добре, мис Шерек. Аз съм твърде зает. Какво има? — каза Харди и сложи куфарчето с петте хиляди на едно канапе. — Какво ще кажете за едно питие?

— Не, благодаря.

— Дай ми нещо за пиене, Пеки — каза Харди. — Жаден съм като камила. И така, за какво става въпрос? — обърна се той към Вал, когато Джина отиде до барчето.

Вал не беше много уверена как да се държи в тази ситуация. Знаеше, че може да е опасно. Знаеше, че в апартамента става нещо, което тези двамата искаха да задържат в тайна от нея. Беше видяла как Джина кимна към вратата и беше сигурна, че това е някакъв сигнал за Харди.

— Отразявам убийството на Сю Парнъл — каза тя. — Разбрах, че сте бил приятел на мис Парнъл. Мисля си дали не бихте могъл да ми разкажете за нея… да ми кажете нещо за нейното минало и дали нямате представа кой би могъл да я убие.

Харди седна. Лицето му стана твърдо като гранит, а в очите му се появи жесток блясък.

— Няма да говоря за нея — каза той. — Тя е вече мъртва. Не знам нищо за това, кой я е убил, нито защо е била убита.

Джина прекоси стаята, полюшвайки стройните си бедра, с голяма чаша уиски с лед в ръка. Подавайки чашата на Харди, тя каза злобно:

— Тя беше просто един стар, стар огън, който угасна… никоя… една курва.

Вал почти не я чуваше. Тя се беше втренчила в тежката златна гривна на тънката китка на Джина и усещаше как ледени тръпки полазват по гърба й. На гривната висяха пет миниатюрни златни слона.

Полицията усилено издирваше Джако и Мо. Теръл ангажира с това всички свободни полицаи. По-късно през същия ден бяха блокирани и пътищата.

На офицерите Том Лепски и Бил Уилямс беше наредено да отидат в апартамента на Ли Харди.

Бейглър каза:

— Сигурно няма да намерите двамата главорези, но може да са били там. Дръжте се грубо с онова момиче с кучешката физиономия. Няма начин да не е видяла нещо. Натиснете и Харди. Той трябва да им е бутнал мангизи, за да се отърве от тях. Проверете в банката му. Вижте дали е теглил голяма сума вчера или днес.

— Първо отиваме в банката — заяви Лепски на Уилямс, когато се качиха в колата. — Искам да имам факти, за да стъпя на врата на Харди.

Уилямс, висок млад мъж, който прекарваше по-голямата част от времето си в отдела за пръстови отпечатъци, се сърдеше, че го бяха вдигнали от безопасното му бюро и го бяха заставили да работи с луд човек като Лепски. Беше сигурен, че Лепски ще го вкара в беля. Мисълта, че може внезапно да се сблъска с двама жестоки главорези като Джако и Мо, го плашеше. За Лепски, който имаше дълъг опит с подобни типове, всичко беше о’кей. Той беше ерген и действаше, без много да му мисли. Досега Уилямс беше успявал да стои настрана от насилието. Освен това жена му очакваше трето дете. Какво щеше да стане с нея, ако го убият?

Лепски, жилав и груб, със загоряло, набраздено с бръчки лице, с остри сини очи, караше бързо към банката, в която знаеше, че Харди има сметка.

— Какво става с теб? — попита той, като умело се провираше с колата през оживеното движение. — Изглеждаш така, сякаш си глътнал пчела.

Уилямс се размърда притеснено.

— Нищо ми няма — рече той кратко. Не можеше да си позволи да признае че го е страх. Такова признание щеше да стигне до ушите на Теръл.

Лепски мушна глава през прозореца и изпсува един шофьор, който се опита да му пресече пътя. Шофьорът започна да му го връща, но като видя синьо-бялата линия върху колата и надписа „полиция“, бързо преглътна думите си.

Лепски го изгледа подигравателно и пак се обърна към Уилямс:

— Успокой се. Веднъж се умира. По-добре от куршум, отколкото от рак.

Уилямс потрепери и се свлече на седалката. Пъхна горещата си потна ръка под сакото и докосна дръжката на пистолета. Допирът на студения метал не го успокои.