Джеймс Чейс - Нежен център

След като паркираха, двамата влязоха в банката и след малко бяха въведени в кабинета на управителя.

Управителят, слаб и оплешивяващ мъж, беше един от най-добрите стрелци с пушка 22-и калибър в Маями. Той често се състезаваше с Лепски, който пък беше от полицаите, членуващи в стрелковия клуб, тоест достоен негов противник. Те се усмихнаха широко един на друг и си стиснаха ръцете.

— Ще бъда в клуба довечера — каза управителят. — Ще доведа един приятел, който стреля почти толкова добре, колкото и аз. Ще бъдеш ли там, Том?

— Струва ми се, че не — каза Лепски със съжаление в гласа. — Захванали сме се с едни убийства. Ако мога, ще се отбия само да покажа някой номер на приятеля ти.

Управителят на име Уърнър се засмя:

— Кого преследвате, Том?

— Двама бандити. Ти можеш да помогнеш. Не очаквам да издаваш банкови тайни, но това е много важно. Ли Харди теглил ли е пари… днес или вчера?

— Виж, Том, знаеш, че това е некоректен въпрос.

— Да, но имаме всички основания да вярваме, че Харди е дал пари на онези двамата да избягат. Те са негови хора. Досега убиха три не много важни лица. Ако не ги хванем бързо, могат да убият други… по-важни.

Уърнър беше шокиран. Отначало се поколеба, но после каза:

— Всичко, което мога да кажа, е, че една личност дойде тук и поиска пет хиляди долара. Беше на червено, а кредит не можех да му дам. Беше тук около десет часа тази сутрин.

— Благодаря — каза Лепски. — Може би все пак ще се видим в клуба довечера.

Когато се върнаха при колата, Лепски каза:

— Сега отиваме да говорим с Харди.

— Не мислиш ли, че е по-добре да се обадим на шефа? — попита Уилямс с плаха надежда. — Може би ще иска лично да разговаря с Харди.

— Ние ще говорим с Харди — повтори Лепски и запали колата. Когато се включи в движението, каза: — Как си служиш с пистолета, Бил?

— Не много добре — каза Уилямс и по лицето му изби пот. — Не съм бил на стрелбището от две години. Знаеш ли, Том, това започва да ме тревожи. Я си представи, че се сблъскаме с тези двамата!

— Кои двама? — попита Лепски. — Искаш да кажеш, Джако и Мо? Е, и? Ще дойдат с нас — или тихо и кротко, или мъртви. Даже и въшлив стрелец да си, не можеш да не уцелиш въшлив мърльо като Джако. Стреляш го право в търбуха… да му изпуснеш газовете.

— Тези двамата май са доста сръчни с оръжието — каза Уилямс отчаяно. — Жена ми очаква бебе.

— Така ли? Е добре, но защо трябва да се тревожиш, след като бебето още го няма? — каза Лепски, рязко паркира колата в една отбивка и угаси мотора. — Хайде, отиваме да говорим с Харди.

Двамата мъже тръгнаха надолу по улицата, докато стигнаха блока на Харди. Наблизо Лепски забеляза патрулиращ полицай. Даде му знак и патрулният се затича.

— Виж, Джейми, отивам да говоря с Харди. Не очаквам неприятности, но може и да си ги навлека. Ако чуеш стрелба, доведи момчетата. Разбрано? Да не вземеш да дойдеш горе и да се правиш на герой… Ще доведеш момчетата. След това се връщаш тук и опукваш онези двамата, ако се появят… Преследваме Джако и Мо.

Това явно се стори разумно на полицая и Уилямс, който се чувстваше доста зле, му завидя.

— О’кей. На края на улицата има телефонна кабина — каза патрулният. — Ако чуя стрелба, ще се озова там по-бързо от „Спутник“.

Лепски се усмихна подигравателно, кимна на Уилямс и влезе в блока.

Портиерът, застанал зад голямо бюро, го изгледа с подозрение. Той разбра, че е ченге.

— Мистър Харди горе ли е? — попита Лепски.

— Качи се преди пет минути — каза портиерът. — Ще му позвъня, ако ви трябва.

— Не — каза Лепски и погледна портиера вкаменяващо. — Дръж си лапите настрана от телефона или ще ти се стъжни.

После отново кимна на Уилямс. Те пресякоха фоайето и влязоха в асансьора. Докато се изкачваха към последния етаж, Уилямс попита:

— Е, какво ще правим сега?

— Не очаквам неприятности — каза Лепски. — Харди не е чак такъв балама, че да крие тези двамата при себе си. Ще позвъня и ще вляза. Ти ще се скриеш до стената. Ако започне нещо, влизаш и стреляш, но, за бога, внимавай да не застреляш мен. Разбра ли?

Уилямс отговори, че е разбрал.

Асансьорът спря точно срещу натруфената врата на Харди. Лепски и Уилямс излязоха в широкия коридор. Лепски показа на Уилямс къде да застане и му смигна.

— И недей да се кумиш такъв — каза Лепски. — Ще бъде просто.

Уилямс го видя как се приближи до входната врата и натисна звънеца. Възхищаваше се от хладнокръвието и смелостта на Лепски — не беше по-разтревожен, отколкото ако звънеше на някой мормонски епископ.