Джеймс Чейс - Нежен център

Мо влезе в малкия тъмен бар. По това време само Фрис-Фрис беше там. Той дремеше зад бара с чаша студено кафе и спортен вестник пред себе си.

Мо сграбчи ръката му.

— Фрис! Скрий ме! Ченгетата ме преследват.

Фрис-Фрис изплува от дрямката си. Той се движеше гъвкаво като змия. Държейки ръката на Мо, той го дръпна в стаята зад бара, спусна завесата, набута го в друга стая, където един мъж спеше на сламеник, мина край него и влезе в един тесен коридор.

Фрис-Фрис напипа някакъв скрит бутон и един панел, който приличаше на продължение на дървената стена, се плъзна встрани. Той бутна Мо в малка ниша.

— Чакай тук, аз ще се оправя с тях — каза той и затвори панела.

Фрис-Фрис изтича обратно на бара, настани се и затвори очи. Минута по-късно влязоха двама патрулни полицаи. Единият се пресегна през бара и плясна Фрис-Фрис по дебелото лице.

— Събуди се, кралице — излая полицаят. — Къде е Мо Линкълн?

Фрис-Фрис примигна с навлажнени очи.

— Линкълн? Не съм го виждал от седмици.

Двамата полицаи с пистолети в ръце обиколиха малката мръсна сграда, но не намериха Мо.

Докато преследването на Мо продължаваше, новината за смъртта на Уилямс стигна в полицейското управление.

Теръл и Бейглър нахлуха в една полицейска кола и се изстреляха към апартамента на Харди. Лепски беше вече там.

Харди лежеше на канапето. На главата му личеше прясното охлузване от пистолета на Мо. Джина, която изглеждаше зле, с потъмнели от страх очи седеше в едно кресло и пиеше уиски.

Лепски се щураше из стаята нащрек, готов да нападне когото и да е.

Когато Теръл и Бейглър влязоха в блока, четирима санитари с бели престилки тъкмо изнасяха с усилия гигантското тяло на Джако върху носилка.

Теръл погледна огромната купчина плът, скрита под чаршафа, изпухтя и тръгна към асансьора с Бейглър.

— Този мръсник ги е криел — каза Лепски, когато Теръл и Бейглър влязоха в апартамента. — Не ми пука какво ще каже… той ги криеше.

— Добре — каза Теръл. — Тръгвай след Линкълн, Том. Аз ще се оправям с това.

Лепски се озъби на Харди, който бавно се изправи и седна. Лепски излезе от хола.

Когато срещна студените, враждебни очи на Теръл, Харди разбра, че часът на истината е настъпил. Трябваше да изиграе картите си правилно, иначе щеше да се озове в газовата камера.

— Шефе, те дойдоха тук миналата нощ — каза той. — Джако и Мо. Мене ме нямаше. Заплашили мис Ланг и се разположили. Когато се върнах, ми казаха, че са пречукали Хенеки. Играел двойна игра в някаква сделка. Не казаха каква. Поискаха ми пари, за да се измъкнат… пет хиляди. В началото им казах, че съм пас, но те ме притиснаха. Казаха ми, че ако не им дам парите, ще разчекнат Джина… мис Ланг. Това бяха точно думите на Джако. Когато този главорез се зарече да стори нещо такова… той го прави. Така че намерих парите. После Лепски дойде тук. Онези двамата бяха в спалнята. Те чуха Лепски да ми казва, че навън има полицай. Когато Лепски замина, те принудиха Джина да излезе и да заговори полицая. И тогава Мо излезе и го уби. — С драматичен жест Харди хвърли 45-калибровия си автоматичен пистолет на масата. — А аз убих Джако. Признавам си. Щом чух стрелбата, грабнах пистолета си и го застрелях тъкмо когато влизаше в асансьора.

— Добре — каза отсечено Теръл. — Да започнем отначало. — Той погледна към Бейглър. — Искам всичко това да се запише.

Малко след пет часа същия ден Теръл научи от Лепски, че заварил Вал Бърнет в апартамента на Харди и че тя се представяла за репортерка от „Маями Сън“.

Теръл беше уморен и разтревожен. Мо Линкълн отново се беше промушил през полицейската мрежа. Теръл беше арестувал Ли Харди за убийството на Джако, но адвокатът на Харди твърдеше, че е бил принуден да убие Джако, тъй като онзи се канел да застреля Джина. И понеже Джина потвърди това, Теръл не можа да направи нищо друго, освен да пусне Харди под гаранция.

Отначало Теръл не можа да повярва, че Вал Бърнет се е маскирала като репортер, но когато в края на краищата Лепски го убеди, той се качи в колата си и тръгна бързо към хотел „Испански залив“.

Вал го прие в хола на апартамента си.

— Съжалявам, че ви безпокоя, мисис Бърнет — каза Теръл, като влезе в стаята. — От един от моите хора разбрах, че сте била в апартамента на Харди няколко минути преди да започне стрелбата.

Вал се беше подготвила за подобен разговор и макар че беше напрегната, посрещна Теръл достатъчно спокойно.

— Да, бях там. Беше глупаво от моя страна — каза тя. — Моля седнете. Разбира се, вие очаквате обяснение.