Джеймс Чейс: Нежен център

Валери Бърнет лежеше във ваната със затворени очи, положила глава върху възглавницата на ръба й.

През полуотворения прозорец от терасата на хотела долитаха далечни гласове. Шумът беше приятен и Валери го слушаше с удоволствие. Тя се радваше, че бяха отседнали в този хотел в Испанския залив. Наистина беше най-хубавият хотел сред стотиците, които бе виждала.

Отвори очи и огледа своето издължено, чудесно оформено тяло. Голите гърди и тясната ивица при слабините изглеждаха изумително бели на фона на златистия й тен.

Пристигнаха в Испанския залив само преди седмица, но слънцето бе доста силно и тя бързо почерня, без да изгори.

Вал протегна мократа си ръка и взе платинения часовник, който Крис й бе подарил по случай сватбата им. Беше дванайсет без двайсет. Имаше време да се облече спокойно и да слезе на терасата, за да изпие едно мартини с лед. Крис можеше да пие само доматен сок и тя все още не можеше да свикне с факта, че се налага да пие мартинито си сама. Това, че той вече не можеше да пие алкохол, я караше да се чувства виновна по особен начин, но лекарят я беше предупредил, че трябва да продължи да живее нормално, тъй като би било зле за Крис да усети, че заради него е променила предишния си начин на живот.

Телефонът иззвъня тъкмо когато слагаше обратно часовника на масичката до ваната. Тя избърса ръката си с кърпа и вдигна слушалката.

— Търсят ви от Ню Йорк — съобщи телефонистката. — Ще говорите ли, мисис Бърнет?

Никой освен баща й не знаеше, че са отседнали в хотел „Испански залив“. „Сигурно е той“ — помисли си Вал.

— Да — каза тя и веждите й едва забележимо се сбърчиха от тревога и раздразнение.

Тя беше помолила баща си да ги остави на спокойствие и той беше издържал цяла седмица. Това, че се обаждаше сега, беше нейна грешка. Не му беше писала, макар че трябваше, като знаеше колко много се тревожи за нея.

По линията долетя дълбокият внушителен глас на баща й. Когато го слушаше, тя често си мислеше, че ако не беше станал магнат, от него би излязъл чудесен шекспиров актьор.

— Вал, там ли си?

— Да! Защо, татко? Радвам се…

— Вал! Чаках да ми се обадиш!

— Съжалявам. Знаеш как става… Слънцето е толкова хубаво. Вярно, че трябваше…

— Да оставим това. Как е Крис?

— О, добре е. Тъкмо си говорехме снощи за теб и той…

— Искам да знам как е той. Слушай, Вал, имам среща след пет минути. Да не губим време! Как е той?

Тя размърда нетърпеливо краката си във водата.

— Татко, току-що ти казах, че е добре.

— Мисля, че беше грешка да отиваш с него съвсем сама там. Той е още болен, Вал. Кажи ми, има ли още онзи ужасен тик на устата?

Вал затвори очи. Водата сякаш изстиваше много бързо или може би нейното тяло изстиваше.

— Сега е много по-добре. Наистина…

— Но все още го има, нали?

— Е, да, но той е…

— Все още ли седи и гледа като зомби?

Вал усети, че очите й се пълнят със сълзи, но каза:

— Той… все така обича да седи и да не прави нищо, но аз мисля, че ще се оправи. Сигурна съм, че сега е по-добре.

— Какво казва доктор Густав?

Вал протегна ръка и развъртя крана, за да източи водата от ваната.

— Казва, че състоянието му се подобрява, но му е необходимо време.

— Време! За бога, та той се държи като зомби вече осемнайсет месеца.

— Не говори такива неща, татко. Знам откога продължава всичко това, но все пак не е толкова много, като имаме предвид…

— Прекалено дълго продължава. Виж, Валери, ти си на двайсет и пет години и имаш всички потребности на една нормална здрава жена. Не можеш да продължаваш да живееш така. Не е честно спрямо теб. Много се тревожа. Не можеш да бъдеш обвързана с човек, който…

— Татко! — гласът й изведнъж стана рязък. — Обичам Крис! Аз съм негова жена! Не искам да слушам такива неща! Наистина! Не е твоя работа! Това засяга само мене!

Настъпи тишина. След това баща й каза с по-нежен тон:

— Аз също те обичам, Вал. Не мога да не се тревожа. Не искам да усложнявам нещата, но държа да знам какво става. Разчитам да ми казваш всичко и помни, че ако има нещо, което мога да направя, бих го направил… каквото и да е то.

— Да, разбира се, благодаря ти, татко, но наистина мога да се справя и сама. — Както си лежеше в празната вана, тя издърпа хавлията и я метна върху себе си. — Стана ми студено, скъпи. Във ваната съм.