Джеймс Чейс: Нежен център

— Добре… — отново настъпи пауза и Вал чу гласове от другата страна на линията. После баща й каза: — Трябва да тръгвам, Вал. Сигурна ли си, че можеш да се справиш?

— Да.

— Не забравяй… ако ти трябвам, потърси ме. Ще се върна в кабинета си към пет часа. Не можеш да ме намериш по-рано, тъй като ще съм в движение, но…

— Но за какво ще ми трябваш, скъпи?

— Просто запомни, любов моя… Дочуване.

Тя постави слушалката и излезе от ваната. Чувстваше, че замръзва. Бързо се изтри и се мушна в халат на сини и бели точки. След това прекоси голямата спалня и излезе на балкона, който гледаше към скалистите пещери, километрите пясъчна ивица и плажните чадъри в красивия залив. Погледна надолу към терасата, където обикновено седеше Крис.

Шезлонгът му беше празен. Подвързаното в синьо издание на „Оливър Туист“ лежеше отворено на зелените плочки.

Внезапен страх сви сърцето й. Тя трескаво огледа терасата по цялата й дължина, групите хора, които пиеха и разговаряха, облечените в бяло сервитьори, които сновяха между масите и разнасяха напитки, едрия портиер, който се припичаше на слънце и бе облечен в бяла униформа, след това погледна към нежно накъдреното море и почти безлюдните плажове, но не видя и следа от Крис.

Хотел „Испански залив“ беше един от най-скъпите и луксозни хотели във Флорида. Той побираше само петдесет души, но предлагаше обслужване, което напълно оправдаваше цените му — те бяха толкова високи, че само изключително богати хора можеха да си позволят да отседнат там.

Чарлз Травърс, бащата на Вал, го беше избрал. Тъй като лекарите казаха, че Крис се нуждае от спокойствие, почивка и топли грижи, Травърс реши, че точно това е хотелът, в който трябва да отидат. И уреди всичко. Сметката трябваше да се изпрати на него и дори им беше дал един открит мерцедес, за да се разхождат насам-натам.

Вал би предпочела не толкова луксозен хотел. Тя знаеше, че баща й се дразни от факта, че Крис не може вече да издържа жена си така, както трябва да бъде издържана дъщерята на един мултимилионер. Но хотелът беше наистина добър и тя бързо забрави скрупулите си, дори се радваше, че баща й беше настоял да дойдат тук.

През първата седмица нямаше никакви произшествия. Тя трябваше да приеме факта, че Крис беше съвсем пасивен, че изглеждаше напълно щастлив просто да седи на слънце, да чете и да й говори неясно за неща, които не ги засягаха лично. Те имаха отделни спални и Крис не показваше никакво желание да я докосне, което й създаваше усещане за празнота и безсилие, но това беше нещо, с което тя можеше да се справи и наистина се справяше. В първите дни след пристигането им Вал не го изпускаше от очи. Това не беше трудно, тъй като разположението на хотела позволяваше да се вижда цялата околност, а до най-близкия град можеше да се стигне само с кола. Винаги държеше ключовете от колата в чантата си и Крис нямаше достъп до тях. Но сега разбра, че с течение на времето, тъй като Крис изглеждаше доволен просто да седи на слънце и да чете, тя е станала невнимателна. „Не трябваше да го оставям сам на терасата“ — помисли си, като нахлузваше плажните си панталони. Докато обличаше памучния пуловер, изведнъж се сети за ключовете на колата и се втурна към чантата си. С треперещи ръце я отвори, прерови я, но не намери ключа. Изсипа съдържанието на чантата върху тоалетната масичка и продължи да ги търси. Внезапно с ужас осъзна, че докато е била във ваната, Крис е влязъл в стаята и е взел ключовете.

Вал излезе на балкона и погледна към паркинга в далечния край на терасата. Белия мерцедес го нямаше.

Върна се в стаята си и припряно прокара гребена през косата си.

„Паникьосваш се за нищо — каза си тя. — Ще се върне. Защо да не отиде на разходка с колата, ако му се прииска? Казах му, че ще сляза долу в дванайсет и половина, сега няма още дванайсет. Книгата сигурно му е доскучала и той е излязъл да се поразходи.“ Но знаеше, че това са глупости. След катастрофата Крис отказваше да се докосне до колата и винаги тя трябваше да кара. Защо тогава беше чакал да влезе в банята, за да вземе ключовете, освен ако нещо… нещо…

Вал не можа да овладее паниката си, грабна чантата и се втурна по дългия коридор към асансьора. Зелената светлина се появи веднага щом натисна бутона. След секунда кабината спря пред нея. Момчето, облечено в безупречно бял костюм, й каза:

— Добро утро, мадам, на партера ли?

— Да, ако обичате — отвърна Вал и се облегна на огледалото, което заемаше половината от стената на кабината.