Джеймс Чейс: Нежен център

— Да. Няма го вече пет часа.

— Посъветва ли се с Дюлак?

— Да. Той извика шефа на полицията. Полицаите намериха мерцедеса, но не и Крис.

— Продължават ли да го търсят?

— Сигурно… Не знам.

— Кажи на телефонистката да не прекъсва връзката и се обади в полицията. Искам да знам какво е положението в момента.

— Добре. О, скъпи, мислиш ли, че…

— Вал! Направи каквото ти казвам! Да не губим време!

Тя каза на телефонистката да не прекъсва връзката с Ню Йорк и да набере номера на Теръл.

— Имате ли някакви новини? — попита тя, когато Теръл се обади. — Баща ми…

— Още нямаме, мисис Бърнет. — Вал веднага усети тревожната нотка в гласа му. — Хората ми продължават да търсят, но районът е труден. Не мога да отделя повече от осем души. Честно казано, ако искаме да намерим съпруга ви, преди да се е стъмнило, ще трябва да потърсим помощ, но това би означавало разгласяване на случая. Тъкмо се канех да ви се обадя, когато позвънихте. Какво да направя?

Вал се опита да измисли нещо, след това каза колебливо:

— Пак ще ви се обадя.

Тя помоли телефонистката да я свърже отново с Ню Йорк.

— Не са го намерили — съобщи на баща си. — Казах на шефа на полицията, че не искам никакво разгласяване. Според него обаче, ако искаме да намерят Крис преди мръкване, ще им трябва помощ и следователно печатът ще научи.

— Кажи им да повикат помощ — каза Травърс. — Кажи им, че очаквам да заваря Крис при теб, когато пристигна. Ще взема първия самолет. Не се тревожи, Вал. Скоро ще се видим. Тръгвам веднага.

— Но, скъпи, не си ли много зает? Нютън?…

— Да не губим време! Идвам! Само кажи на този полицай да повика още хора на помощ. Стой в апартамента си. Кажи на Дюлак да се заеме с журналистите. Аз ще уредя всичко, като пристигна. Господ да ни е на помощ! — И затвори.

Вал се обади на Теръл.

— Баща ми пристига. Моля ви, повикайте помощта, от която имате нужда. Трябва да намерим съпруга ми още днес.

— Да, разбира се — каза Теръл. — Съжалявам. Ние наистина не си почиваме. До половин час ще направя съобщение по радиото. Ще помоля фермерите да претърсят всички отдалечени постройки. Ще огледаме мотелите, болниците и хотелите. Пресата ще трябва да се намеси.

— Добре — каза Вал и затвори телефона.

Тя покри лицето си с ръце и се разплака.

Жълто-зеленият емайлиран часовник над камината в хола удари единайсет. Вал лежеше на канапето до отворения прозорец и гледаше звездното небе. Нощта беше тъмна, нямаше луна. Баща й седеше във фотьойла до нея. На малка масичка встрани от него имаше чаша уиски със сода, а между пръстите му бавно догаряше пура. Никой от тях не беше продумал през последния половин час. Когато пристигна, баща й беше неочаквано любезен и изпълнен със съчувствие. Добрите им отношения, нарушени по времето, когато Крис бе в санаториума, бяха възстановени. Сега Вал се чувстваше по-спокойна. Присъствието на баща й я утешаваше и й вдъхваше увереност.

Долу пред хотела вече се бяха събрали репортери и фотографи. Вал чуваше техните гласове, прекъсвани понякога от смях, който я караше да потръпва.

Телефонен звън разсече тишината в стаята. Травърс вдигна слушалката.

— Капитан Теръл е тук, сър — съобщи мъжът от рецепцията.

— Изпратете го веднага при мене — каза Травърс и постави обратно слушалката.

Вал скочи на крака и го погледна разтревожена.

— Теръл идва — успокои я баща й.

— Намерили ли са го?

— След малко ще разберем — каза той и стана.

На шейсет години Чарлз Травърс беше внушителен мъж. Бе висок метър и деветдесет, с широки рамене и здраво телосложение. Имаше светли, проницателни очи, оредяваща бяла коса и слабо лице с остри черти. Когато прекоси стаята, силата и сигурността на движенията му вдъхнаха нова увереност на Вал. Той отвори вратата и посрещна Теръл, който идваше по коридора.

Двамата мъже се погледнаха, след това си стиснаха ръцете.

— Все още никакви новини — каза Теръл, когато влезе в стаята. — Исках просто да се отбия при вас и да ви кажа как вървят нещата.

Той кимна към Вал, която стоеше до канапето пребледняла, с ръце, стиснати в юмруци.

— Няма го повече от дванайсет часа — каза Травърс и в гласа му прозвуча груба нотка. — Разбира се, че ме интересува какво сте направили досега.

— Разбирам вашите чувства, мистър Травърс — каза Теръл. — Не можем да направим повече от това, което вече сме направили. Теренът е много труден — блата, мангрови гъсталаци, декари висока трева, стотици стопански постройки по фермите. Досега сме обработили района на пет мили около мястото, където беше намерена колата. Очертават се две възможности, които трябва да обсъдим: или мистър Бърнет се крие нарочно, или е успял да стопира някоя минаваща кола, която го е извела от района. Ако умишлено се крие, задачата ни става почти неизпълнима. Едва ли съществува по-добър терен за игра на криеница. Ако пък е напуснал района, ще трябва да обявим тревога в четири щата и да помолим за помощ всички шофьори, които са минавали в това време през тези места.