Джеймс Чейс: Нежен център

— Добре — каза Теръл и Бейглър взе ключа.

Двамата мъже излязоха от канцеларията и тръгнаха към редиците бунгала, разположени на петдесетина метра от тях. Групата туристи ги последваха, но спряха изведнъж, когато двама униформени полицаи им препречиха пътя. Останалите от отдела за убийства и служебният фотограф излязоха от паркираните коли и се присъединиха към Теръл и Бейглър.

Те спряха пред бунгало 24 и Бейглър отключи вратата.

— Чакайте тук — каза Теръл на екипа и влезе с Бейглър в бунгалото, което представляваше квадратна стая шест на шест метра с оръфан килим, два фотьойла, телевизор, вграден гардероб, тоалетна масичка и двойно легло.

Миризмата на смърт накара двамата мъже да смръщят лица. След като хвърли поглед към леглото, Бейглър отиде до прозореца и припряно го отвори.

Теръл с килната на тила шапка гледаше голото, простряно върху леглото тяло.

Сю Парнъл беше двайсет и осем — двайсет и девет годишна руса и поразително привлекателна млада жена. „Трябва добре да се е грижела за себе си“ — помисли си Теръл, защото ноктите на ръцете и краката й бяха с безупречен маникюр, а косата й беше красиво подредена. Очевидно е била почитателка на слънцето, тъй като тялото й имаше силен загар.

Който и да я беше заклал, беше го направил с яростта на луд човек. Четири рани от намушкване зееха в горната част на тялото й. А надолу беше разпрана. Гледката изпълни устата на Теръл с жлъчен сок въпреки дългия му опит.

Бейглър каза само „Господи!“, усети, че му се гади, бързо се завъртя и излезе.

Теръл се огледа наоколо. Върху един от столовете стоеше изправен синьо-бял куфар. Той мина край леглото и отвори вратата към малката баня. На стъклената полица имаше шишенце с парфюм, паста за зъби и сапун. На друга полица до душа имаше жълта гъба и шапка за баня.

Той се върна в стаята и извръщайки поглед от леглото, излезе на тясната веранда, където го чакаха неговите хора.

— Донеси чаршаф — каза той на Хес. — Докторът дойде ли?

— На път е — отвърна Хес. — Трябва да пристигне всеки момент.

Докато говореше, една кола се приближи и доктор Луис, полицейският лекар, слезе забързан с чантата с инструментите в ръка.

— Влизай направо — каза Теръл. — Тя е изцяло твоя и те очаква.

Доктор Луис, нисък, дебел мъж, го изгледа въпросително и влезе в бунгалото.

Теръл събра хората си.

— Докато докторът свърши, претърсете мястото така, сякаш търсите песъчинка. Искам всичко, което може да ни подскаже нещо. Много бързо трябва да свършим тази работа. Сексуален убиец на свобода обикновено напада отново.

Той се върна в бунгалото и взе синьо-белия куфар.

— Добре ли прекарваш? — попита той Луис меко.

— Красиво момиче.

— Искаш да кажеш била е красиво момиче — каза Теръл и излезе на слънце.

Доктор Феликс Густав влезе в чакалнята, където Вал и баща й стояха до отворените френски прозорци.

Стаята беше страхотна. Нищо не беше спестено, за да й се придаде атмосфера на лукс и сигурност.

Доктор Густав беше едър мъж с тежко телосложение, безупречно облечен, с високо плешиво теме, месести бузи и ясни, бдителни черни очи.

Когато Вал и баща й се обърнаха, той прекоси огромната стая с безизразно лице, сякаш знаеше, че усмивката няма да бъде на място.

— Съжалявам, че ви накарах да чакате — каза той. — Крис е в леглото си.

Той употреби малкото му име без маниерничене. Вал усети пристъп на облекчение, че той назовава съпруга й с малкото му име.

— Преди да го видите, предлагам да си поговорим малко за него.

Травърс рязко попита:

— Какво е правил през цялото време, докато го нямаше?

Густав хвана Вал под ръка и я заведе до един стол.

— Нека да седнем — каза той и без да обръща внимание на враждебността на Травърс, отпусна тялото си на един стол близо до Вал.

Травърс се поколеба, но след това се приближи и седна до дъщеря си.

— Питате какво е правил — каза Густав. — И той не знае. По-късно може да си спомни, но в момента е по-добре да не задаваме въпроси. От време на време трябва да се очакват периоди на пълна загуба на паметта. Честно казано, този симпатичен човек е много нещастен в момента и има всички причини за това. Той е претърпял сериозни мозъчни увреждания и все пак през дълги периоди от време е практически нормален. Това, което вече се е случило, би могло да се повтори и той го знае.

— Няма ли начин да бъде излекуван? — каза Травърс нетърпеливо. — Това положение продължава почти две години. Ние мислехме, че започва да проявява признаци на подобрение… и сега това!