Джеймс Чейс - Нежен център

Джоан Парнъл имаше спретната тухлена къща, измазана отвън, която стоеше сред редица други подобни къщи. Отпред имаше малка градинка, пълна с рози, една пътека водеше до входната врата, около която пълзеше разцъфнал розов храст.

Двамата мъже излязоха от колата, минаха по пътеката и пръстът на Бейглър потъна в звънеца. Известно време никой не отваряше. Теръл оглеждаше притеснено дългата безлюдна улица. Неприятното задължение да съобщава за нечия насилствена смърт винаги го тревожеше, но той никога не беше го прехвърлял на свои подчинени.

Вратата се отвори рязко и една жена ги огледа подозрително. Тя беше тъмнокоса, слаба, около четирийсетте, подстригана по мъжки. Сухите й черти издаваха сила на характера, каквато Теръл рядко беше виждал изписана на женско лице. Носеше спортна риза с отворена яка и сини панталони. На тънките й устни стърчеше цигара, лек мирис на джин се носеше около нея.

— Мисис Парнъл? — попита Теръл, повдигайки шапката си.

— Мис Парнъл — каза жената и го изгледа остро. — Вие сте от полицията, нали? Какво има?

— Теръл, шеф на полицията — каза Теръл. — И сержант Бейглър. Може ли да влезем?

Тя отново погледна изпитателно двамата мъже, обърна се и ги заведе в малък хол, обзаведен удобно, но с доста поизвехтели мебели. Навсякъде бяха разпръснати книги, а на масата стояха бутилка джин „Гордънс“, кана, пълна с вода, лед и употребявана чаша.

Жената отиде до масата, наля щедро джин в чашата, добави малко вода и каза:

— Е? Какво има?

— Роднина ли сте на Сю Парнъл? — попита Теръл.

Тя отпи дълга жадна глътка, след това отпусна рамене и се прегърби.

— Значи това е… Знаех си аз. Да, тя ми е сестра. — Погледна Теръл твърдо и стисна устни. — Мъртва ли е?

Теръл си пое дъх с облекчение.

— Страхувам се, че да, мис Парнъл.

За негова голяма изненада тя попита:

— Убита?

— Да.

Джоан Парнъл изгаси цигарата си. За миг покри очите си с ръце, после се стегна, взе чашата си и довърши питието. Запали нова цигара, прекоси стаята и потъна в огромно кресло.

— Седнете — каза тя. — Къде се е случило това?

— В парк-мотела в Оджъс — каза Теръл и седна близо до нея.

Бейглър се настани на масата и отвори бележника си.

— Постоянно я предупреждавах — каза жената със студен, равен глас, — но това не й помогна. Знаете ли кой го е направил?

— Още не — каза Теръл, — но се надявам, че вие може да ми помогнете.

— Всеки може да е бил. Сестра ми водеше живот, който трябваше да свърши с насилие. — Джоан Парнъл направи сърдит жест. — Хората трябва да командват съдбата си. Тя не искаше да ме слуша. Е, сега е мъртва.

— Бихте ли ми казали нещо повече за нея? — попита Теръл.

— Вие сте отгатнали, нали? Беше проститутка. Това е всичко, което може да се каже.

— Намерихме тефтерче с адреси сред вещите й — каза Теръл. — То съдържа над двеста имена. Да разбирам ли, че тези мъже са били нейни клиенти?

Джоан Парнъл сви рамене.

— Откъде да знам? Това, което наистина ми е известно, е, че тя печелеше много и харчеше много. Не се виждахме често.

— Възможно е убитата да не е вашата сестра — каза Теръл. — Би било добре да дойдете с нас, за да идентифицирате трупа.

Джоан Парнъл направи гримаса:

— Мразя да гледам мъртви. Но добре, ще дойда.

Докато пътуваха към градската морга, Теръл попита:

— Сестра ви имаше ли си постоянен приятел?

Той наблюдаваше Джоан и забеляза, че тя се колебае.

— Ако имате предвид сутеньор, не, нямаше — каза тя накрая. — Имаше един мъж, с когото живя няколко години. Беше луда по него, докато той внезапно я напусна. Аз я предупреждавах, но тя не искаше да слуша… тя никога не ме е слушала. Бях сигурна, че той ще я остави.

— Кой е той?

— Ли Харди, някакъв букмейкър.

Теръл и Бейглър се спогледаха. Теръл попита:

— Преди колко време я напусна?

— Преди около три месеца. Намерил си друга. След като я разкара, Сю се запи и не изтрезня три седмици.

— Би ли могъл да има някаква причина да я убие?

— Не, освен ако не е започнала да му досажда. Той е способен на всичко… На всякакви мръсотии.

Теръл запомни това и още мислеше за него, когато колата спря пред моргата.

Няколко минути по-късно те стояха пред покритото с чаршаф тяло. Бейглър сновеше някъде отзад.

Теръл внимателно отметна чаршафа, за да открие мъртвото лице на Сю Парнъл. Той погледна въпросително Джоан, която беше пребледняла.

— Това е сестра ми — каза тя с дрезгав глас.

Преди Теръл да може да я спре, тя сграбчи чаршафа и го дръпна от голото обезобразено тяло. Стоеше вцепенена, докато Бейглър се втурна и помогна на Теръл да покрият тялото.