Джеймс Чейс - Нежен център

Двамата полицаи излязоха на слънчевата улица, качиха се в полицейската кола и подкараха бързо към Бей Шор Драйв, където Харди имаше четиристаен мансарден апартамент с изглед към залива Бискейн.

Вратата им отвори самият Харди. Той беше висок здравеняк, тъмнокос, загорял от слънцето, с яркосини очи и трапчинка на брадичката и сигурно беше неудържимо привлекателен за повечето жени.

Той посрещна твърдия и хладен поглед на полицаите с широка, блестяща усмивка. Косматото му тяло беше покрито с халат в червено и златно. На краката си носеше чехли без пети от тънка червена кожа.

— Шефе! Каква изненада! Хайде, влизайте. Никога не сте идвал в моята бедна кошарка, нали? Влизайте… и вие, сержант.

Двамата мъже влязоха в голям, скъпо обзаведен хол с тераса, която гледаше към залива. Край едната стена, защитени със стъклена витрина, растяха орхидеи с всякакви цветове и от всички видове. Стаята беше декорирана в бяло и лимоненожълто. На огромно канапе на жълти и бели райета се беше излегнало красиво момиче с блестяща черна коса, която докосваше златния загар на раменете му. Беше увито в бял шал, който падаше надолу и се разтваряше, за да разкрие голите почернели бедра.

Бейглър я погледна изучаващо и реши, че е на около двайсет и три — двайсет и четири години. Лицето на момичето беше от тези, които напомнят пекинеза… привлекателно, но някак загадъчно.

— Това е Джина Ланг — каза Харди. — Тя се грижи за кръвното ми налягане — и той сервира отново блестящата си усмивка. После се обърна към момичето: — Стой на мястото си, Пеки. Господата са от полицейското управление. Шефът Теръл и сержант Бейглър.

Момичето хвърли по едно око на двамата полицаи и се сви на канапето. Протегна малката си, добре оформена ръка към чаша джин с лимонов сок. След това се загледа подчертано встрани.

— Е, господа — каза Харди. — Какво ще пиете?

— Познаваш ли жена на име Сю Парнъл? — попита Теръл с полицейския си глас.

За момент усмивката на Харди изчезна, но бързо се върна на мястото си. Теръл и Бейглър успяха да забележат, че въпросът го стресна.

— Сю Парнъл? Ами… трябва ли да я познавам?

Джина извърна глава, за да погледне Харди. Черните й очи бяха неприятно остри.

— Не го усуквай — озъби се Теръл. — Познаваш ли я?

— Защо, да… един стар огън, който угасна — каза Харди. — Не казахте какво ще пиете.

— Снощи е била убита — рече Теръл.

Усмивката на Харди се оттече от лицето му като вода от умивалник.

— Убита? Сю? За бога! Кой го е направил?

Нито Теръл, нито Бейглър бяха впечатлени от изпълнението. Те знаеха, че Харди е един от най-големите комарджии по крайбрежието.

— Къде беше снощи? — попита Теръл, докато Бейглър сядаше и отваряше бележника си.

— Не мислите, че аз съм я убил, нали? — възкликна Харди, втренчвайки се в Теръл.

— Аз ще задавам въпросите. Хайде, Харди, губиш ни времето.

— Къде съм бил снощи? — каза Харди, като отиде до канапето и седна до голите крака на Джина. — Защо… аз бях тук… нали, Пеки?

Джина отпи от чашата и го погледна замислено. Докато той се взираше в нея, тя забеляза, че жилите на врата му се издуха.

— Тъй ли? — започна тя преднамерено провлачено. — Снощи? Откъде да помня какво си правил снощи?

— Помисли малко — каза Харди и Теръл забеляза, че той едва се сдържаше. — Нека ти припомня: първо прожектирахме филма, дето го заснех, когато бяхме в Ки Уест. Това беше към осем часа. След това аз го монтирах в продължение на един час, а ти слушаше онази нова плоча, която ти купих. След това извъртяхме филма отново. Това беше малко след десет часа. След това изиграхме пет ръце „джин“ и ти ме би… помниш ли? След това си легнахме.

Джина погледна Теръл, после Бейглър, после пак Харди.

— Единственото нещо, което си спомням, е, че си легнахме — каза тя. — Лягането с теб винаги е голямо преживяване.

Харди си пое бавно и дълбоко въздух и направи безпомощен жест към Теръл.

— Пеки, това е важно — гласът му стържеше раздразнено. — Не се будалкай. Тези господа искат да знаят къде съм бил снощи. Аз нямам друг свидетел освен тебе. Бях с теб от седем и половина снощи до тази сутрин… Това е така, нали?

Настъпи отново дълга, напрегната пауза, след което Джина каза:

— Да, така беше. Ти беше с мен. Сега си спомням ясно.

Харди се обърна към Теръл:

— Значи аз бях тук. Какво се е случило със Сю, за бога?

Теръл се вгледа в Харди. Това беше алиби, което никак не му харесваше… алиби, което не можеше да бъде проверено.