Джеймс Чейс - Нежен център

Джоан Парнъл, лъхайки силно на джин, направи нетърпеливо движение.

— Има и други агенции — каза тя. — Не възнамерявам да ви моля да работите за мен. Плащам хиляда долара хонорар. Приемате ли работата или не?

Хеър примигна.

— Скъпа мис Парнъл — каза той припряно, като размаха огромните си, сякаш направени от тесто ръце, — ако изобщо има агенция, която може да ви помогне, това сме ние. Какво точно искате да направим?

— Да намерите убиеца на сестра ми — каза Джоан със своя равен, твърд глас.

— Какво ви кара да мислите, че полицията няма да го открие?

— Може и да го открият, но ще бъда удовлетворена да знам, че съм помогнала. Искам този човек да бъде намерен! Ще се заемете ли с това или не?

— Разбира се, че да — каза Хеър и придърпа към себе си един бележник. — Прочетох, естествено, фактите във вестниците, но дали не бихте могла да ми кажете още нещо, което би помогнало. Преди всичко ми разкажете за сестра си.

Един час по-късно Джоан Парнъл стана. На бюрото лежаха петстотин долара в банкноти по двайсет.

— Ще получите другите петстотин следващата седмица — каза тя. — Искам действия срещу тези пари.

Хеър погледна парите и се усмихна любезно.

— Дадено, мис Парнъл. Ние сме специалисти по бързите резултати. До следващата седмица непременно ще имаме нещо за вас.

— Ако не го получа, и вие няма да получите повече пари — каза Джоан рязко.

Когато тя си отиде, Хеър заби огромния си палец в звънеца на бюрото си.

Влезе Сам Карш, следван от Люсил с бележник в ръка.

— Имаме работа — каза Хеър и посочи банкнотите на бюрото. — Убийството на Парнъл.

Карш седна и бутна бомбето си назад. Той беше от мъжете, които биха излезли по-скоро без панталони, отколкото без шапка. Понякога, когато беше пиян, той си лягаше с шапката на главата и ставаше зъл, ако жена му се опитваше да я махне.

— Какво става с тебе? — настойчиво попита той. — Убийство? Да не си се побъркал? И така си имаме достатъчно проблеми с ченгетата. Да не би да искаш да си загубим разрешителното?

— Успокой се — каза Хеър. — Ще се оправим. Остави това на мене. Аз ще говоря с Теръл. Жената има пари. Тя вече плати петстотин, а следващата седмица ще се раздели с още петстотин. Тази гъска ни идва тъкмо навреме.

Карш хвърли едно око към парите и направи гримаса.

— Не ми харесва това. Теръл само дебне случай да ни пререже гърлата, а ние се захващаме с тази работа. Докъде ще я докараме така? Какво повече от ченгетата можем да направим?

— Нищо — усмихна се Хеър. — Но без да си даваме много зор, ще направим един завъртян доклад. Това ще я убеди да ни даде другите пет стотачки, след което ще си седнем на задниците и няма да правим нищо повече. Накрая на нея ще й писне от нас и ще се обърне към някоя друга агенция, но ние ще сме си прибрали една хубава сумичка без много усилия.

Карш поразмисли върху казаното, после копойската му мутра се сгърчи в гримаса, която той наричаше усмивка.

— Много хубаво… ами аз какво ще правя?

— Прочиташ всички вестници, отразили случая. Отиваш в парк-мотела в Оджъс и задаваш няколко въпроса, след което написваш доклад. Аз ще го поразкрася и ще го представя на мис Парнъл. Прибираме останалата част от баницата и след това забравяме за мис Парнъл.

— Аз не си слагам главата в торбата, преди да си говорил с Теръл — каза Карш твърдо. — Този бик е опасен. Ако разбере, че душа наоколо, ще ми строши врата.

Хеър се пресегна към телефона. След няколко минути говореше с Теръл.

— Шефе, мис Парнъл беше тук — рече той с плуващ в мазнина глас. — Иска да намеря убиеца на сестра й.

Сърдитото ръмжене на Теръл достигна съвсем ясно до Карш, който потрепери. Хеър слушаше и хриптеше, после каза:

— Разбира се, шефе, знам това. Именно затуй ти се обаждам. Аз няма да ви се пречкам. Сами ще постъпи като журналист. Разбира се, разбира се… Обещавам. Той само ще зададе няколко въпроса тук-таме и ще напише след това доклад. Ако наистина научи нещо интересно, вие ще бъдете първите, които ще го узнаят.

Той пак се заслуша и хвърли поглед към Карш, като му намигна с тлъстия си клепач.

— Шефе, аз се опитвам да спечеля някой честен долар. Ти не можеш да възразиш, ако Сами отиде до мотела и се поогледа наоколо. Това е всичко, което ще направи. — Той се заслуша отново. — О’кей, шефе. Давам ти думата си. Аз й казах, че не се занимаваме с убийства, но тя иска доклад… не ме питай защо. — Изведнъж гласът му загрубя. — Аз съм в правото си, шефе. Поемам пълна отговорност, няма да объркам реда. О’кей, шефе — и затвори.