Джеймс Чейс - Нежен център

Хенеки беше дочул неясен шум от спираща кола. „Още един лешояд, който идва да види бунгалото на убийството — каза си той, — или пък ще остане за през нощта, за да може да се похвали на приятелите си, че е спал в същото легло, в което е била заклана Сю Парнъл.“

От момента, в който заглавията на вестниците гръмнаха за убийството, на Хенеки постоянно му досаждаха подобни лешояди. Мотелът беше препълнен. Той стана, за да съобщи на този малък, подобен на плъх човек, че няма свободни места.

— Съжалявам, всичко е пълно — каза той, като не си даваше много труд да погледне Сам Карш, който го изучаваше внимателно.

Изведнъж лицето на Карш светна и той си пое дъх развълнувано, като че ли си беше спомнил нещо важно.

— Е добре, много добре! Джоуи Шоу — царят на негодниците! Здравей, приятелче, как върви изнудването тази година?

Хенеки замръзна. Жълтеникавото му лице посивя. През изминалите три години никой не беше го наричал Джоуи Шоу. Той беше твърдо убеден, че успешно е скрил самоличността си и е потънал в неизвестност в забутания Оджъс. Погледна Карш и сърцето му спря.

Сам Карш! Той и никой друг! Карш тук!

Карш се хилеше и смехът му причиняваше студени тръпки по гърба на Хенеки.

— Ти ли си Том Хенеки? — попита Карш.

Хенеки се поколеба, след това отиде бавно до бюрото и седна.

— Чуваш ли ме, приятелче? — каза Карш, бутна шапката си назад, извади кибритена клечка и започна да изследва с нея един кътник.

— Аз съм Хенеки — каза Хенеки дрезгаво.

— Не се вкисвай толкова, де. Радвам се да те видя отново. Чакай да се опитам да си спомня. За последен път се видяхме преди три години. Ти действаше в Ки Уест — каза Карш. — Имам чудесна памет, нали? Беше пуснал въдицата на един тип, който имаше повече пари, отколкото акъл. Едно малко хубаво котенце работеше за теб. Ти я натика в леглото му и след туй го заплаши, че ще кажеш на жена му. Смяташе да му изкопчиш десет бона, само че той не беше толкова тъп, колкото изглеждаше. Той си поговори с Хеър, който си поговори с мен, след това аз си поговорих с теб… помниш ли?

Хенеки каза:

— Да, така беше.

— Трябваше малко да те понатиснем. Ти подписа показания… помниш ли? Даже успяхме да те убедим да подпишеш още две показания за два други, по-успешни опита за изнудване. Казахме ти, че няма да разгласяваме тези показания, докато се държиш добре. Между другото, какво стана с котенцето? Аз не бих й отказал.

— Не си спомням — рече Хенеки дрезгаво.

— Жалко… Е, мисля, че има и други наоколо — каза Карш. — Ченгетата знаят ли кой си, Джоуи?

— Не ме наричай така! — възкликна Хенеки.

— Значи не знаят… Много, много интересно. — Карш заобиколи плота и седна срещу Хенеки. — Добре, какво знаеш за убийството на Сю Парнъл, Джоуи? Аз работя върху случая. Ако ти ми дадеш нещо, и аз ще ти дам нещо. Танто за танто, както се казва. Каква е всъщност тази мръсна история?

— Ченгетата знаят всичко. Можеш да го прочетеш във вестниците. Тя дойде тук, регистрира се, поръча да я събудим рано…

— Тези глупости са ми известни — каза Карш. — Интересува ме каймака, Джоуи. Това, което не си изпял на ченгетата.

— Нямаше нищо такова — каза Хенеки и пот изби по лицето му.

— Но аз мога да изпея нещо — каза Карш. — Танто за танто, Джоуи.

— Казвам ти, че нямаше какво да крия — прошепна Хенеки отчаяно. — Виж, Карш, ще ти кажа направо — нищо не мога да направя, ако някаква курва я пребият в моя мотел, нали? Дай ми малко време. Ако има нещо, ще ти кажа.

Карш го изгледа продължително, след това сви рамене и стана.

— Нямам нищо против крадците, убийците и мошениците. Мога да преглътна дори по някой сутеньор от време на време, но просто не мога да понасям изнудвачи край себе си. Приятелче, в скоро време тежестта на закона ще се стовари върху главата ти и съдиите ще размахват в големите си потни ръце показанията, които подписа преди три години.

Хенеки, който много пъти беше попадал натясно, мислеше бързо. Той знаеше, че ако Карш го издаде на полицията, Теръл ще скочи на врата му много преди десет часа, когато трябваше да дойде Харди. Трябваше да се опита да задържи Карш, да се свърже с Харди, да изкрънка пари за бягството си и да изчезне отново.

Карш се беше помъкнал към вратата, когато Хенеки каза:

— Чакай…

Карш спря.

— Дай ми малко време — каза Хенеки припряно. — Ако науча нещо, ще ти кажа. Аз дори не зная коя беше жената.

— Ами?! — изсмя се Карш и посегна към бравата. — Това е последният ти шанс, Джоуи. Или ще ми изпееш нещо, или отиваш при акулите.