Джеймс Чейс - Нежен център

Хенеки си даде вид, че се колебае, след това бръкна в джоба си и извади малък предмет, който постави на бюрото.

— Добре, печелиш. Ето го. Това е всичко, което скрих. Намерих го до тялото на убитата.

Карш, който бе блъфирал и не бе очаквал да спечели нещо със заплахите си, отиде до бюрото и видя масивната златна запалка, която Хенеки му предлагаше. Не я докосна, но я разгледа внимателно. „Това е скъп предмет“ — каза си той и погледна изпитателно Хенеки.

— Когато я намерих, бях толкова объркан, че не знаех какво правя. Видях запалката на леглото до нея, взех я и я сложих в джоба си. Бях я забравил, когато говорих с ченгетата.

— Ами?! — изсмя се Карш. — Да не мислиш, че главата ми е куха? Ти си я видял и не си могъл да се въздържиш да не я откраднеш.

Той взе запалката, за да я разгледа отблизо, и я завъртя в ръката си. Очите му се присвиха, когато четеше гравирания надпис върху долната й страна:

„На Крис с любов. Вал“

— Кой е Крис и коя е Вал?

Хенеки завъртя глава.

— Не бих могъл да зная. Останах с впечатлението, че принадлежи на убиеца. Защо да принадлежи на Сю Парнъл?

— Може да я е откраднала — каза Карш неуверено.

— Това е всичко, което мога да ти дам — каза Хенеки. — Честна дума, Карш, не те лъжа.

Карш сякаш не чуваше. Той продължи да разглежда запалката и след един дълъг момент на колебание я пусна в джоба си.

— О’кей, Джоуи, танто за танто. Аз ще си държа устата затворена и ти ще държиш твоята затворена. Може да ми потрябваш пак, тъй че не бързай да празнуваш точно сега.

Той излезе от кабинета и Хенеки с напрегнато лице го видя да изчезва бързо в един прашен стар буик.

Карш спря пред пощата в Оджъс, за да се обади в агенцията. Когато Хеър вдигна слушалката, Карш му каза за Хенеки и за запалката.

— Какво искаш да направя? — попита той в края на рецитала си. — Да дам ли запалката на ченгетата?

— Не трябва да бързаме — изхриптя Хеър. — Никога не бързай, Сами. Крис и Вал, казваш? Защо тези имена ми напомнят нещо? Трябва ми малко време, за да помисля. Ти върви някъде и пий една хубава студена бира. Обади ми се по телефона след един час. Ще се опитам да се сетя.

Той затвори телефона, поседя няколко минути със съсредоточен израз на тлъстото си лице, след това се пресегна и звънна на Люсил.

— Донеси ми вчерашния брой на „Маями Херълд“ — каза той, когато тя промуши глава през вратата. — Побързай, миличка.

Тя му донесе вестника и той я отпрати. Бързо прелисти страниците, докато стигна до клюкарската колона, където прочете, че Чарлз Травърс, десетият по богатство човек в Америка, е долетял от Ню Йорк, за да прекара няколко дни с дъщеря си и зет си Крис Бърнет. По-надолу той научи, че малкото име на мисис Бърнет е Валери. Научи също, че двойката се е настанила в хотел „Испански залив“. След това поиска сутрешното издание на „Маями Херълд“. Научи за изчезването и намирането на Крис, но информацията беше толкова оскъдна, че не можа да си състави мнение, какво всъщност се беше случило. Обади се в „Испански залив“ и поиска да говори с Хенри Трас, детектива на хотела, който получаваше заплата и от агенцията на Хеър. Изслуша това, което Трас му каза за двамата Бърнет, изсумтя и затвори. После си запали пура, свлече се в стола си и остана така, докато порочният му плодовит мозък работеше. Размърда се едва когато Карш му телефонира.

— Сами, мисля, че сме попаднали на нещо много, много интересно. Запалката принадлежи на Крис Бърнет, зетя на Чарлз Травърс… да… същият. Трас ми каза, че Бърнет е откачен. Преди няколко дни изчезнал от хотела и липсвал около двайсет и четири часа. Ченгетата го намерили. Той не знаел какво е правил и къде е бил. Сега е в лудницата на Густав. Слушай, Сами, от това може да излезе много изгодна сделка, ако изиграем правилно картите си. Виж какво искам да направиш. Искам да тръгнеш от парк-мотела към северната магистрала на Маями Бийч и да се заловиш за работа. Отваряй си очите. Провери всички черни пътища. Бърнет трябва да е бил с кола. Носел е спортно сако, когато е излязъл от хотела. Но когато ченгетата са го намерили, то е липсвало. Ако можеш да намериш сакото, ще сме в много удобна позиция. Поработи върху това, Сами! Размърдай си мозъка. Искам да душиш като копой.

Карш изпсува тихичко, потейки се в телефонната кабина.

— Искаш ли да предам запалката на Теръл? — попита той.

— Не повече, отколкото искам да ми извадиш сърцето и да го хвърлиш в морето — отвърна Хеър.

— Кой казва, че имаш сърце — изръмжа Карш и затвори.