Джеймс Чейс - Нежен център

— Искам го… продължавай, слушам те.

Хеър въздъхна и кръстоса ръце върху огромния си корем.

— Утре сутринта Люсил ще вземе петстотинте долара, които Джоан Парнъл ни даде, и ще отиде при нея. Ще й каже, че не можем да се занимаваме с този случай. Ще й обясни, че съм говорил с Теръл и че той е против това една частна агенция да се занимава с убийство. Люсил ще й върне парите и ще изчезне.

Карш се втренчи в Хеър, сякаш мислеше, че той е мръднал.

— Този човек яде твърде много напоследък — каза той на жена си. — Мозъкът му трябва да се е задръстил с храна.

Люсил рече:

— Откъде тогава ще получим хубава печалба?

Хеър се усмихна:

— От Валери Бърнет… от кой друг?

Карш се изпъна на стола си като гръмнат. Копойското му лице се изопна.

— Чакай малко…

Хеър го спря, вдигайки голямата си тестена ръка.

— Това е шанс, който идва веднъж в живота, Сами. Тези Бърнет имат пари, а Травърс струва милиони. Ти представяш ли си, че той би искал зет му да бъде съден за убийство? Представяш ли си Травърс да позволи зет му да прекара остатъка от живота си в лудница за престъпници?!

Карш се размърда неспокойно.

— Тъй като си задаваме въпроси — каза той, — чувал ли си някога една малка думичка: „изнудване“? Имаш ли представа какво можем да отнесем за изнудване?

— Ти чувал ли си за половин милион долара? — каза Хеър, прегърбвайки масивните си рамене и взирайки се в Карш. — Травърс ще се възползва от възможността да купи запалката и сакото за половин милион. Ще видиш… Аз ще се занимая с това. Остави на мене тая работа.

— Без мен. — Карш се изправи. — А, не. Аз съм си твърде добре и така. Не възнамерявам да прекарам четиринайсет години в килия само за да ти направя удоволствие.

— Няма да ми правиш удоволствие — рече Хеър спокойно. — Ще получиш половин милион долара.

— Наистина ли мислиш, че можеш да уредиш тая работа?

— Знам, че мога. Помисли, Сами. Досега ченгетата нямат представа, че е бил Бърнет. С доказателството, което имаме, той е сто процента вътре. Ще го затворят в лудница до края на живота му. Травърс би платил половин милион долара, за да избегне това. Остави работата на мене, Сами. Ти свърши своята, сега аз ще свърша моята и ще делим печалбата.

— Аз няма ли да участвам в подялбата? — попита Люсил. Слабото й лице бе изкривено от алчност.

Карш й хвърли един поглед.

— Ти си ми жена… не си ли спомняш?

— Ще делим на три — каза Люсил — или изобщо няма да делим.

Двамата мъже я погледнаха, после Хеър, който познаваше дъщеря си, каза със смирена въздишка:

— Значи ще делим на три.

Ли Харди намали скоростта, когато пред кадилака му се показа парк-мотелът. Той отби в едно крайпътно разширение и спря.

— О’кей, момчета, навъртайте се тук, но гледайте да не ви видят — каза той. — Може и да не ми потрябвате, макар че обратното ми се струва по-вероятно.

Джако Смит се оригна леко, изсипвайки огромното си туловище от колата. Мо Линкълн, цял ухаещ на новия парфюм, който Джако му беше подарил, се измъкна след него.

— Наслаждавайте се на луната — каза Харди. — Няма да правите нищо, докато не ви дам сигнал.

— Няма проблеми, скъпи — каза Джако. — Ще бъдем на място, щом ти потрябваме.

Харди ги остави и подкара към мотела. Часът беше десет и пет и Хенеки го чакаше. Когато той влезе в жалкия душен кабинет, Хенеки, който го беше видял да паркира колата, стоеше прав до бюрото.

— Влезте, мистър Харди — каза Хенеки. — Радвам се, че дойдохте.

Харди отиде до стола срещу бюрото на Хенеки и седна.

— Ти спомена за неотложна лична работа — каза той с груб глас. — От грижа за тебе се надявам, че не си ме накарал да дойда тук само за да се поразходя. Какво има?

Хенеки седна. Сърцето му блъскаше лудо в гърдите, лицето му беше покрито с обилна пот.

— Нещо, което мисля, че трябва да обсъдим заедно, мистър Харди. Нещо, за което не бихте искал да говорите по телефона.

— Какво е то? — попита Харди.

— Сю Парнъл — рече Хенеки. Погледът му мина покрай Харди, спря се на прозореца, след това на вратата. Ръката му лежеше върху дръжката на пистолета.

— Тя не означава нищо за мен.

Хенеки се поколеба, след това се усмихна насила.

— Е добре. Но тогава това, което тя ми каза, трябва да е било лъжа. В такъв случай съжалявам, мистър Харди, разкарал съм ви за нищо. Сега значи мога да поговоря с Теръл.

Двамата мъже се изгледаха, след това Харди потри с ръка гладко избръснатата си брадичка.

— Тези приказки могат да ти навлекат неприятности — каза той рязко.