Джеймс Чейс - Нежен център

Морфи сякаш започна да се тревожи.

— Вие, изглежда, не смятате, че тя се е разхождала или нещо такова.

— Не бих могъл да знам. Имам подозрения. Струва ми се, че колата е била зарязана. Коя е Ан Лукас, между другото?

— Живее на номер 237, Корал авеню. — Морфи направи справка в книгата. — Никога не съм я виждал преди. Проверих шофьорската й книжка. Тя си плати нормалния депозит. Даже проверих името й в телефонния указател.

— Помните ли как изглеждаше?

— Разбира се. Блондинка. Добре облечена. Носеше шал на главата и слънчеви очила, около двайсет и пет… Но защо?

— Бихте ли я познал?

— Разбира се… защо?

— Без шала и очилата?

Морфи го погледна объркан.

— Не… Не я видях много добре. За какво е всичко това?

Карш стана.

— По силата на навика, приятелче — каза той. — Когато говориш с мен, трябва да очакваш такива въпроси. — Той показа жълтите си зъби в нещо, което наричаше усмивка. — Е, знаеш къде се намира колата, ако ти трябва. Довиждане — и се върна при колата си.

Карш отиде в една дрогерия, затвори се в душната телефонна кабина и затърси Ан Лукас в указателя. Намери номера и го набра. Докато чакаше да се свърже, погледна часовника си. Беше девет и половина.

Слушалката щракна и един женски глас каза:

— Ало?

— Мис Лукас?

— Да.

— Имате шофьорска книжка номер 559700. Така ли е?

— Не знам номера, но я загубих. Да не сте я намерили?

— Как я загубихте?

— Някой открадна чантата ми.

— Съобщихте ли за кражбата?

— Разбира се. Обадих се в полицията преди няколко дни. Кой се обажда?

— Вие ли наехте кола от „Обратен завой“ преди няколко дни?

— Не, защо? Кой се обажда… от полицията ли сте?

— Може би — каза Карш. — Всеки би могъл да бъде — и затвори. Излезе от кабината и бързо подкара към агенцията.

Хомър Хеър разопаковаше голям пакет с дебело нарязани сандвичи с говеждо месо.

— Точно каквото се надявах да намеря — каза Карш, грабвайки два от сандвичите. Той ги отнесе до един стол срещу бюрото на Хеър.

Хеър въздъхна и погледна Люсил.

— Кажи на момчето да донесе още сандвичи и кафе.

Карш ядеше настървено. След като изгълта сандвичите, той погледна очаквателно купчината пред Хеър, но Хеър ги покри с ръце.

— Чакай… тези са мои.

Карш посегна към картонената чаша с кафе, но Хеър беше по-бърз.

— И това е мое — каза Хеър, като отблъсна ръката на Карш.

— Какъв шопар! — каза Карш с горчивина. — Докато аз печеля пари, ти стоиш тук и си пълниш търбуха.

Люсил влезе и донесе още сандвичи и чаша кафе. Карш нагъна един и попита с пълна уста:

— Този Бърнет наистина ли е откачен?

— Без съмнение — каза Хеър, и той с пълна уста. — Катастрофирал е с кола преди две години и от тогава му хлопа дъската.

Карш отпи от кафето, довърши сандвича си и докладва за събитията от следобеда и вечерта. Много преди да беше свършил, Хеър беше спрял да яде и слушаше внимателно, малките му очички блещукаха съсредоточено.

— Изглежда сигурно, че този откачен е убил жената — каза Карш. — Запалката му е била на леглото и сакото му е цялото в кръв. Това ще накара Теръл да стане по-нисък от тревата.

— Колата ме озадачава — каза Хеър, изваждайки от опаковката последния от сандвичите. — Коя е била жената, която е наела колата? Не мислиш, че е била Лукас, нали?

— Не, но можем да проверим. Аз мисля, че някаква жена е откраднала чантата й и е използвала шофьорската й книжка, за да наеме колата. Защо? Как сакото на Бърнет се е озовало в колата? Разбираш, че с това, което знаем, можем да пуснем въдицата на Джоан Парнъл за много повече от хиляда долара.

— Губим време — намеси се Люсил. — На Теръл няма да му хареса това забавяне. Сам трябваше да отиде направо в полицията, да съобщи за колата, запалката и сакото.

— Тъкмо това се канех да направя — каза Карш раздразнено, — но главният ми мозък каза „не“. — Той изгледа Хеър. — Искаш да отида в полицията лично? Това ли е идеята?

Хеър облиза огромните си дебели пръсти, надникна в опаковката да не би да е останало нещо, след това със съжаление смачка хартията и я пусна в кошчето за отпадъци. Запали пура и издуха дима към тавана.

— Не, не е това идеята, Сами — каза той. — Посветих много размисъл на тази афера. Тя може да бъде много, много доходоносна, ако действаме правилно.

— Чух вече това един път — каза Карш, като го гледаше втренчено. — И така, вдигаме ли цената? Колко би приела мис Парнъл?

— Не, няма да направим това — каза Хеър. Той разсеяно посегна към последния сандвич на Карш, но Карш го изпревари. — Мислех, че не го искаш — рече Хеър с обиден глас.