Джеймс Чейс - Нежен център

— Не на мен — отвърна Хенеки с повече увереност, отколкото притежаваше в действителност. — Аз съм достатъчно голям, за да се грижа за себе си. Имах впечатлението, че Сю Парнъл все пак е значела нещо в живота ви, и затова си замълчах пред ченгетата. Мислех, че можем да сключим сделка. Но ако тя не е значела нищо за вас, аз все още имам време да поговоря с Теръл, без да си навличам беля на главата.

— Какво всъщност имаш предвид? — попита Харди, накланяйки се напред.

— Аз познавах Сю от повече от две години — каза Хенеки. — Имахме делово споразумение. Тя водеше тук клиенти, които не искаше да посреща у дома си. Разбира се, аз може да имам неприятности… незаконни доходи и т.н., но мисля, че Теръл ще забрави за това, ако му кажа за вас.

Харди подсвирна леко, поемайки си дъх.

— И какво ще му кажеш?

— Това, което ми каза Сю — отвърна Хенеки.

Той продължаваше да поглежда към прозореца и вратата. Страхуваше се, че всеки момент Джако и приятелят му можеха да влязат. Ръката му стискаше дръжката на пистолета толкова силно, че пръстите го боляха.

— Какво ти каза Сю за мен? — попита Харди.

— Че ви шантажира. Може и да ме е лъгала… не можех да съм сигурен, но тя твърдеше, че знае достатъчно, за да ви прати в затвора за десет години, и че измъква пари от вас. Дойде тук вечерта, преди да я убият, и ми каза, че ви очаква. Вие сте й платил пет хиляди долара, за да си държи устата затворена. Страхуваше се от вас. Помоли ме да наблюдавам бунгалото й. Останах с впечатлението — освен ако не съм бил много пиян — че дойдохте към един часа и си тръгнахте към един и половина. Както казах, може и да си въобразявам, но впечатлението ми е много ярко.

— Ти си луд! — изръмжа Харди със святкащи от едва сдържана ярост очи. — Не съм се доближавал до това бунище.

Хенеки сви рамене.

— Е, това е положението, мистър Харди. Значи съм сънувал. И Сю е лъгала.

Харди се изправи.

— Слушай сега, Хенеки. Предупреждавам те. Ако кажеш само една дума на полицията, ще ти се случи случка. Наистина! Аз си бях вкъщи, когато са пречукали тая курва, и мога да го докажа. Ти ще си траеш или ще опереш пешкира.

— Аз слушам, мистър Харди — каза Хенеки, — но Сю ми се доверяваше. Тя ми даде един плик, който бе откраднала от вашия сейф. Той се намира в банката ми. Ченгетата дори да не могат да свържат убийството с вас, щом надзърнат в плика, ще ви окошарят за много години.

Харди постоя известно време неподвижен, след това седна.

— И ти имаш този плик?

— В банката ми, мистър Харди, с инструкцията, ако нещо ми се случи, да бъде предаден на ченгетата.

— Какво стана с петте хиляди долара, които бях дал на тази кучка?

Хенеки сви рамене.

— Не бих могъл да знам, мистър Харди. Може полицията да ги е прибрала… знаете какви са ченгетата.

— Знаеш ли какво си мисля? Мисля си, че след като съм си тръгнал, ти си влязъл в бунгалото, убил си я и си прибрал петте бона. Тази хипотеза би заинтригувала Теръл.

— Прав сте — усмихна се Хенеки. — Той може да ми направи живота труден, но вашия може да направи още по-труден. Аз съм готов да поема риска. Вие готов ли сте?

— О’кей, влечуго. Колко?

Изтръпналите пръсти на Хенеки пуснаха дръжката на пистолета.

— Аз също имам неприятности, мистър Харди. Някои хора започнаха да ме притесняват. Искам да се измъкна. Искам да изчезна…

— Колко? — изръмжа Харди.

— Пет бона — и ще ви предам плика, ще изчезна и никога вече няма да чуете за мен.

Харди извади пакет цигари от джоба на ризата си, измъкна една цигара и я запали.

— О’кей, договорихме се — каза той. — Вземи плика и аз ще се върна утре сутринта с пет бона.

— Но сам, мистър Харди — каза Хенеки. — Ще се срещнем тук, в този кабинет. Ако междувременно нещо се случи с мен, моята банка е инструктирана.

— Вече ми каза. Знам кога трябва да загубя пари и кога не трябва. Ще си получиш парите, влечуго, но се постарай да изчезнеш веднага от погледа ми. Не отговарям, ако Джако се сблъска с тебе, след като ти платя.

Хенеки извади пистолета от джоба си и го сложи на масата.

— Просто за сведение, мистър Харди, аз също не отговарям за Джако.

Харди го изгледа, след това стана.

— Утре сутринта, около единайсет — каза той. — Но не се надявай, че ще успееш да ми пуснеш нова въдица. Пет бона и нито долар повече.

— Нуждая се от тези пари, за да се измъкна — каза Хенеки и за първи път, откакто Харди бе влязъл в кабинета му, се почувства по-спокоен. — Няма да има втора въдица.

Харди излезе, прекоси осветения паркинг и се качи в колата си. Пронизителна джазова музика гърмеше по високоговорителите, закачени по дърветата. Разноцветни крушки висяха край бунгалата и блестяха просташки. Дишайки тежко, с ръка все още върху пистолета, Хенеки изпрати Харди с поглед. Харди отби в разширението, където го чакаха Джако и Мо. Излезе от колата и отиде при тях.