Джеймс Чейс - Нежен център

— Значи това било! — възкликна тя. — Досещах се, че криете нещо от мене. — Тя се обърна към Теръл и в очите й гореше ярост, която го стресна: — Слушайте сега! Ще намерите този убиец! Ако не го направите вие, аз ще го направя! Няма да оставя да се измъкне оня, който е направил такова нещо на сестра ми. Тя не беше кой знае какво, но никой не може да прави това с една жена, колкото и ниско да е паднала, и да се измъкне. — Тя се обърна и с несигурни стъпки изтича навън.

— Върви я заведи вкъщи — каза Теръл. — Ще говорим с нея по-късно.

Бейглър се спусна след Джоан, но я видя точно в момента, когато влизаше в едно такси. Докато таксито се отдалечаваше, той зърна пребледнялото й, измъчено лице и блестящите очи.

С известно облекчение се върна при Теръл, който заключваше вратата на моргата.

— Тя замина… Взе такси — каза Бейглър.

— Хайде да видим дали Хес има да докладва нещо и след това ще говорим с Харди.

Двамата мъже се запътиха към полицейската кола.

Вал и баща й се прибраха с колата в хотел „Испански залив“. Вал беше напрегната и нещастна. Усещаше, че съчувствието на баща й се бе поохладило, докато беше при Крис, и сега се опитваше да се стегне, защото знаеше какво ще последва.

Едва когато влязоха в хотелския апартамент, Травърс каза със сдържан и спокоен глас:

— Вал… Мисля, че е по-добре още сега да опаковаш багажа си и да тръгнеш с мен. Трябва да хвана самолета в пет часа. Ще побързаш ли? Можем да разговаряме в самолета.

— Аз оставам тук, татко. Какво ще правя в Ню Йорк, когато Крис е тук?

— Говорих с Густав — каза той. — Твърди, че Крис евентуално би могъл се възстанови. Искам да проумееш това, тъй като то е много важно. Тази странна временна амнезия изисква той да бъде под контрол. Понеже се лекува доброволно, не е необходимо да се освидетелства, но ако прояви желание да напусне санаториума, ще се наложи да бъде освидетелстван.

— Това е още една причина да стоя тук и да го виждам всеки ден — каза Вал твърдо.

— Не мисля, че Густав иска да го виждаш всеки ден, Вал.

— Той не може да ме спре.

Травърс се загледа в добре оформените си ръце и се намръщи.

— Добре, Вал. Предполагам, че трябва да ти кажа. Крис може да започне да буйства.

Вал се изправи, отиде до прозореца и застана с гръб към баща си. Настъпи дълга, мъчителна тишина, след това Травърс каза:

— Хайде, скъпа, опаковай си багажа. Времето тече.

Тя се обърна. Решителността в очите й го изуми.

— Доктор Густав ли ти каза това?

— Че може да започне да буйства? О, да. Ако настояваш да виждаш Крис, това трябва да става в нечие присъствие.

— Не разбирам. Досега винаги сме се виждали насаме. Нещо ново ли има?

— Страхувам се, че да. Тази временна амнезия е предупредителен сигнал. При неговите мозъчни увреждания, ако отново му причернее, може и да нападне някой близък човек. Това е едно от онези странни неща, които не разбирам. Густав каза, че появата на склонност към убийство е напълно възможна. Ти няма да можеш да стоиш с него или да го посещаваш сама, без медицинска сестра. Не искаш да го посещаваш при тези условия, нали?

— Ще го посещавам при всякакви условия — каза Вал. — Оставам тук.

— Горката Вал! Наистина го обичаш, нали?

— Да, обичам го. Ако бях на негово място, бих се надявала много, че той няма да ме изостави. Нека да не говорим повече. Оставам, татко.

Травърс се изправи.

— Тогава аз тръгвам. Мога да хвана по-ранен самолет. Поддържай връзка с мен. Не знам какво ще правиш тук сама. Не знам дали би искала някоя от приятелките ти да дойде и да стои с теб, но предполагам, че ще се справиш, както винаги досега.

— Всичко ще бъде наред. Предпочитам да бъда сама.

— Ти никога не си сама, Вал. Имаш мен. — Той я погледна с надежда. — Нали?

— Да — каза тя.

По израза на лицето й и по тона на гласа й той разбра с горчивина, че надеждата му да замести Крис, да върне дъщеря си в своята голяма и самотна къща и да заживеят заедно още веднъж се бе разбила на пух и прах.

Ли Харди не беше непознат на полицията. Те го знаеха като безскрупулен играч, който върти малка агенция за залагания по телефона, като човек, който бе успял да направи доста пари и беше достатъчно хитър, за да действа на ръба на закона.

Теръл и Бейглър отидоха в офиса му, който се състоеше от две стаи на Северозападно седемнайсето авеню. Една устата блондинка, която се занимаваше с батареята от телефони и ръководеше офиса, когато Харди беше на хиподрума, им каза, че той току-що бил тръгнал към къщи.