Джеймс Чейс - Нежен център

— Но да допуснем, че не го намерят? — каза Джина и също се изправи с разтревожени очи. — Искаш да кажеш, че ще трябва да стоим тук, докато го хванат?

— Да. Няма да изляза, докато не го уловят. А те ще го хванат — всички ченгета в града са по следите му.

Джина стана от леглото и прекоси стаята, за да вземе халата си. През това време Харди изучаваше голото й тяло. Беше имал повече жени, отколкото можеше да запомни. Нито една от тях не го бе вълнувала така, както Джина.

— Донеси ми нещо за пиене — каза Ли и се облегна на възглавницата.

Джина влезе в кухнята, приготви две уискита, добави джинджър ейл 1 1 Сладка газирана напитка, подправена с джинджифил. — Б.пр. и лед. Върна се, даде едната чаша на Харди и се сви на един стол до леглото.

— Хайде да се оженим, Ли — каза тя. — Писна ми да се скитам. Хайде да се оженим. Бихме могли дори да имаме деца.

Харди я погледна с удивление, после се разсмя.

— В твоята уста това звучи направо развратно. Деца? Кой иска деца?

— Аз искам — каза Джина тихо.

Харди се взря в нея и се замисли.

— Всъщност не знам. — Той поклати глава, но Джина, която го наблюдаваше, разбра, че предложението й го бе впечатлило.

— Няма нужда да бързаме — каза тя. — С децата, искам да кажа. Но хайде да се оженим.

— Не си ли щастлива и така? — попита Харди отбранително. — Защо трябва да се женим?

— Веднъж излъгах заради тебе и това може да ми навлече неприятности — каза Джина. — Сега отново трябва да излъжа… че Джако е искал да ме убие и затова си го убил. Това също може да ми навлече неприятности. А аз не обичам неприятностите, Ли. Защо трябва да се излагам на опасност заради тебе? — Тя направи пауза и продължи: — Но за собствения си съпруг бих си изтръгнала и сърцето.

Харди се намръщи и впери поглед в тавана. Защо пък да не се ожени? Защо да няма едно-две деца? Изведнъж се отпусна и се засмя.

— Добре, Пеки, щом искаш точно това — каза той. — Би могло да бъде и по-лошо. Щом тази каша се размине, ще се оженим. Това сигурно е добра идея.

— Не изглеждаш кой знае колко ентусиазиран — каза Джина и се изкиска. Моментът, за който кроеше планове от три седмици, най-сетне бе настъпил.

— Какво очакваш да направя? — попита Харди, като се хилеше. — Да запаля къщата ли?

Джина изписка развълнувано и със скок се хвърли върху него, при което чашата му излетя.

В този момент едно стройно тъмнокожо момиче вървеше по алеята зад блока на Харди. То се движеше бързо и тихо и никой не го забеляза, когато леко отвори вратата, водеща към портиерната. Момичето пристъпи в коридора, затвори вратата, спря и се ослуша. Портиерната бе тъмна. През една открехната врата в края на коридора нахлуваше светлина. Движейки се като черен дух, то се промъкваше към стълбите, когато някой в стаичката се изхрачи шумно. Момичето продължи и стигна до първия етаж. Там се спря, защото видя портиера да чете спортен вестник зад бюрото си. После се прокрадна към стълбите и отново успя да мине незабелязано.

На площадката на втория етаж момичето повика асансьора и когато той пристигна, влезе и натисна бутона за осмия етаж… един етаж под апартамента на Харди. Докато асансьорът с полюшване се качваше нагоре, то отвори чантата си и извади автоматичен нож. Натисна копчето и дългото блестящо острие изскочи от дръжката. Асансьорът спря и вратите се отвориха със свистене. То долепи ръката с ножа до тялото си, излезе от кабинката и се ослуша. Като не чу нищо, тръгна по стълбите. Когато стигна до последното стъпало, един нисък, набит мъж се запъти към него от другия край на коридора. От километри се виждаше, че е ченге.

— Ей, ти! Къде отиваш? — грубо извика той, явно изненадан да види ямайско момиче насреща си.

Ножът проблесна и се заби в гърлото му точно когато ръката му изваждаше пистолета от кобура. Той падна на четири крака, давейки се. Ямайското момиче изтича бързо при него, вдигна тежката си ръчна чанта и я стовари върху главата му.

Мо — защото това бе Мо — стоеше и гледаше потръпващото тяло на полицая. После се наведе, издърпа ножа си, избърса го в сакото на мъртвия и го сложи обратно в чантата. Извади пистолета си, подмина полицая и забърза по коридора към входната врата на Харди. Позвъни и застана неподвижен, в очакване, с леко изкривена перука и озъбена уста.

— Ах, ти, глупачко! Виж какво стана с питието ми! — тъкмо казваше Харди, когато звънецът иззвъня.

Джина се вцепени и погледна Харди. Той се изправи, спусна крака на пода и навлече халата си.