Джеймс Чейс: Нежен център

— Ще те видя утре, Крис. Може би ще успея да говоря с Цимерман.

— Все още ли смяташ, че няма никаква опасност, ако не платим на онзи човек? — попита той, гледайки я втренчено.

— Кой човек, Крис?

Той направи нетърпеливо движение.

— Изнудвачът.

— Да, така смятам.

Дългите му слаби пръсти се размърдаха неспокойно върху коленете му.

— Може да съжаляваме, ако не му платим.

— Аз все още мисля, че ще бъде погрешно и глупаво да му плащаме. Защо трябва да му плащаме?

Потрепването на устните му се засили.

— Кой е той?

— Един частен детектив.

Крис трепна.

— Тези типове са винаги опасни. По-добре да му платим.

— Не искаш ли да разбереш защо се опитва да ни изнудва?

Нещо хитро проблесна в очите на Крис, когато той завъртя отрицателно глава.

— Не, не искам. Аз съм зле. Ти знаеш това. Не искам да се тревожа за разни работи. — Вал усети, че той пуска димна завеса. — Хората говорят толкова отвратителни неща едни за други. Не искам да чувам нищо такова сега.

Следвайки някакъв внезапен импулс, тя отвори ръчната си чанта, извади златната запалка и я пусна в ръката му.

— Виж, намерих това.

Той за момент се взря в запалката в ръката си. След това потрепери и я захвърли с жест на отвращение — така, както човек маха някое гадно насекомо от себе си.

После вдигна очи към Вал. Изразът на лицето му я ужаси. Това вече не беше лицето на Крис. Дори не беше човешко лице. Той бавно започна да става от стола си, докато тя отстъпваше назад. Дъхът минаваше през стиснатите му зъби с лек, шипящ звук. Ръцете му със закривени пръсти се вдигаха нагоре, докато се изправяше.

— Крис!

Гласът й беше остър и ужасен.

— Писна ми от тебе — каза той с мек, застрашителен шепот. — Ще те убия, както убих и нея.

Тогава сестрата се появи зад него. Ръцете й сграбчиха китките му и бързо и силно ги извиха зад гърба с хватка от джудо. Тя го държеше здраво, докато той гледаше свирепо Вал и нервът около устата му потрепваше и се стрелкаше като език на змия.

— Вървете! — каза сестрата настойчиво. — Кажете на доктор Густав! Побързайте! Аз ще се оправя с него!

Вал се обърна и хукна слепешком към къщата. В края на алеята срещна един от болногледачите, който се извърна, като чу забързаните й стъпки.

Тя му разказа на един дъх какво се беше случило и когато той се втурна на помощ на сестрата, Вал падна на колене на тревата и закри лицето си с ръце.

По времето, когато Вал изгаряше сакото на мъжа си, Теръл довършваше любимата си закуска от яйца и шунка.

Няколко минути преди това Джейкъбс беше отвел мисис Прескът, Ейнджъл и мечето й от къщата на Теръл обратно в парк-мотела.

И той, и жена му посрещнаха това с облекчение. Детето беше дотегнало много дори на търпеливия Теръл.

Докато ядеше, Теръл си припомняше вчерашния ден. Джако и Мо бяха очистени. Той мислеше със съжаление за убития от Мо полицай. Ли Харди беше мъртъв. Теръл не съжаляваше за него. С отстраняването на Джако и Мо случаят с убийството на Хенеки можеше да се смята за приключен. Оставаше да се разреши случаят с убийството на Сю Парнъл. Засега нямаше нито една улика, която да насочва към убиеца. Ала тази странна работа с двайсетте хиляди долара, които Вал Бърнет беше дала на Хомър Хеър… Теръл беше сигурен, че Хеър шантажира Вал Бърнет. „Но нищо не може да се направи — казваше си той, — ако тя не иска да ми сътрудничи.“

Когато допиваше втората си чаша кафе, той чу някаква кола да спира пред къщата. Погледна през отворения прозорец и видя, че Джо Бейглър и Фред Хес излизат от полицейската кола и тръгват по алеята.

— Още неприятности — каза той на Кари. — Какво ли пък искат сега?

Той излезе от трапезарията и отвори входната врата, за да посрещне Бейглър и Хес.

— Какво има? — попита той, докато ги водеше към хола.

— Взех отпечатъци от Харди, когато го закараха в моргата — каза Хес. — Проверих всички отпечатъци, които намерих в бунгалото, където Сю Парнъл беше убита. Има и на Харди. Със сигурност е бил по някое време в бунгалото. Проверих и офиса на Хенеки. По бюрото му имаше също отпечатъци на Харди.

Теръл се разхождаше из стаята с лула в устата. Накрая каза:

— Може би това е отговорът. Алибито, което Джина Ланг потвърди за Харди, не ми прозвуча убедително. Възможно е Харди да е свършил тази работа. Хайде да отидем при нея и да я разпитаме.

— Предполагах, че точно това ще направиш — каза Бейглър. — Нося разрешително за обиск. Ако се разровим хубаво, можем да открием дори мотива.