Джеймс Чейс: Нежен център

Тримата полицаи пристигнаха пред апартамента на Харди към девет часа. Бейглър заби показалец в бутона на звънеца, задържа го няколко секунди, после тримата мъже зачакаха. Провлачиха се още няколко секунди и Бейглър отново натисна звънеца.

Вратата внезапно се отвори и се показа Джина с лице като каменна маска и тъмни кръгове под очите. Беше по халат на цветя и с боси крака. Изглеждаше така, сякаш току-що се беше измъкнала от леглото. По начина, по който присвиваше очите си, сякаш се опитваше да намести на фокус полицаите, Теръл разбра, че е пияна.

— Искам да говоря с вас — каза той и минавайки зад гърба й, се вмъкна в преддверието.

Тя сви безразлично рамене и влезе в хола с нестабилна крачка. С видимо облекчение се свлече в един от големите удобни фотьойли. Потърка очи, прозя се и после се втренчи в Теръл, без да го вижда.

— Направи кафе — каза Теръл на Бейглър. — Натряскала се е до козирката.

Бейглър излезе от стаята и потърси кухнята. Хес седна в едно кресло зад Теръл и започна да си играе с бележника, докато Теръл бавно пълнеше лулата си.

Джина внезапно каза:

— Какво има? Ако сте дошли само да ме зяпате, по-добре се разкарайте оттук.

— Вие ми казахте, че Харди е прекарал нощта с вас… нощта, когато Сю Парнъл беше убита. Отново ви питам: Харди беше ли тук, или ме излъгахте?

— Ли не я е убил — каза Джина.

— Не ви питам това. Питам ви дали не потвърдихте негово фалшиво алиби. Това е сериозна работа. Имам причина да смятам, че той е бил в бунгалото на тази жена в нощта, когато тя е била убита.

— Какво значение има сега къде е бил? Той е мъртъв — каза Джина и запали цигара.

— Излъгахте ли или не, когато казахте, че той е бил с вас онази нощ? — настоя Теръл и гласът му стана по-твърд.

— О, я вървете по дяволите. Какво значение има това? Беше единственият мъж, който значеше нещо за мене! Той е мъртъв! Махайте се оттук! — Тя се изправи несигурно и тръгна към вратата, но оттам влезе Бейглър с кана кафе в едната ръка и с чаша в другата. — Вие също изчезвайте! — изкрещя му Джина.

Тя го блъсна толкова силно, че каната с кафето излетя от ръката му и се разби в стената. Джина се промъкна покрай Бейглър, влезе в спалнята си и затръшна вратата.

Бейглър я напсува тихо, сложи чашата на масата и погледна Теръл.

— Остави я засега — каза Теръл. — Нека се поогледаме наоколо и да видим дали няма да намерим някакъв мотив за убийството.

Тримата мъже започнаха методично да претърсват апартамента, с изключение на стаята на Джина. След около два часа Хес, който претърсваше спалнята на Харди, намери това, което търсеха. В един голям плик, пъхнат зад репродукция на Пикасо над леглото на Харди, имаше тънък дневник с кожена подвързия, писмо, адресирано до Джина, и два изплатени чека за по пет хиляди долара, издадени за „приносителя“.

Теръл седна на леглото и прочете писмото.

„Скъпа Пеки,

Ако нещо се случи с мене, предай съдържанието на този плик на полицията. Сю разбра, че съм замесен в търговията с марихуана, и започна да изстисква пари от мене, след като я разкарах. Разполага с копия на моите документи, което е достатъчно да ме затворят за десет години. Решила е да ме изстиска докрай, но ако ме блъсне кола или нещо ми се случи, искам тя да си плати за ада, в който ме натика. Дай на Теръл дневника и чековете. Никой освен него не може да се оправи със Сю.

Теръл прекара известно време в четене на дневника, после вдигна поглед към Бейглър, който пушеше и пиеше кафе.

— Ето го мотива. Писнало му е да плаща и я е пречукал. Накълцал я е, за да изглежда като сексуално убийство — каза Теръл. — Сега вече ще си поговоря с нея.

— Разбира се — каза Бейглър. — Искаш ли да присъствам?

— Ти как мислиш? — Теръл стана и последван от Бейглър, влезе в спалнята на Джина.

Намериха Джина вече облечена да седи на края на леглото с преполовена чаша уиски в ръка.

— Сю Парнъл е изнудвала Харди — каза Теръл. — Ето го доказателството. — Той размаха дневника и писмото. — Излиза, че сте ни лъгала, когато казахте, че той е бил тук в нощта на убийството.

Джина изгледа намръщено уискито в чашата, след това сви рамене.

— И какво от това? Аз излъгах, но той не я е убил. Не можете да му лепнете убийство, въпреки че е мъртъв.

Теръл седна. Той даде знак на Бейглър, който отиде до прозореца, седна и извади бележника си.

— Ако сте толкова сигурна в това, кой тогава я уби? — попита Теръл.

— О, един човек — каза Джина. — Беше откачен. В началото не забелязах, че му хлопа дъската, но постепенно се убедих.