Джеймс Чейс: Нежен център

Теръл каза:

— Какво чакаме още? Докарай Карш тук.

Бейглър се усмихна:

— Джейкъбс вече отиде за него. Той го обича.

— О’кей, Джо. Хубава работа си свършил. Искам малко да поразмисля. Когато доведат Карш, накарайте го да пропее. Извикайте ме след около един час.

Когато Бейглър излезе, Теръл седна и се замисли, след това внезапно се пресегна и натисна един бутон на вътрешния телефон.

— Искам досието за изчезването на Крис Бърнет — каза той.

Когато един полицай го донесе, Теръл внимателно го изчете. След това извади от чекмеджето на бюрото си едромащабна карта на района и се загледа в нея.

Вътрешният телефон иззвъня.

— Сам Карш е тук, шефе — каза Бейглър.

— Оставете го да втаса. Още не съм готов за него.

Теръл прекара още половин час в изучаване на досието, като си вземаше бележки и гледаше картата. После извика Бейглър.

Той влезе, седна и запали цигара. Гледаше Теръл очаквателно.

— Играта може да загрубее — каза Теръл, като избута стола си назад и кръстоса крака. — Започвам да се убеждавам, че Крис Бърнет е убил Сю Парнъл.

Бейглър захапа цигарата си и очите му се разшириха.

— Ти го каза — рече той.

— Знаем, че на Бърнет му хлопа дъската. Джина Ланг твърдеше, че е качила някакъв смахнат, който бил висок, тъмнокос и красив. Описанието съответства на Бърнет. Времето, през което той е бил в неизвестност, и времето, когато тя го е качила, също съвпадат. Нашите хора са го намерили на около километър и половина от мястото, където Морфи каза, че била изоставена тяхната кола. Знаем, че Карш е намерил колата. Знаем, че Бърнет е носел сако, когато е излязъл от хотела, и че сакото е липсвало, когато са го намерили. Обзалагам се, че Карш е намерил сакото в колата и че по него е имало кръв. Не можеш да разпориш жена по начина, по който Парнъл беше разпорена, без да се изцапаш. Струва ми се, че Карш е занесъл сакото на Хеър, който пък веднага е пуснал въдицата на мисис Бърнет. Това обяснява защо тя с готовност даде двайсет хиляди долара. Защо иначе ще му дава толкова пари, освен ако той не я е хванал натясно?

Бейглър подсвирна.

— Можем ли да докажем всичко това, шефе?

— Още не, но ще задържим Карш и ще го накараме да се изпоти, докато проговори.

— Представи си, че не проговори?

Телефонен звън прекъсна това, което Теръл се готвеше да каже. Той вдигна слушалката.

— Тресби се обажда — каза управителят на Флорида Банкинг Корпорейшън. — Мисля, че ще те заинтересувам. Тази сутрин мисис Бърнет внесе обратно на сметката си двайсет хиляди долара… парите, които предполагахме, че ще плати на изнудвачите си.

Теръл се намръщи и прокара пръсти през побеляващата си коса.

— Номерата същите ли са?

— Да. Внесе обратно същите банкноти, които й дадохме.

— Благодаря. Не знам какво означава това, но изглежда, че сме направили фалстарт.

— И аз така мисля. Предлагам да забравим цялата история. Човек като Травърс… разбираш какво искам да кажа.

— Да. О’кей, Хенри. Ще се видим скоро. Благодаря ти, че се обади. — И Теръл затвори.

— Е, и сега какво? — попита Бейглър.

— Мисис Бърнет е внесла обратно в сметката си парите, които беше дала на Хеър… така че той е вън от играта. Но защо, по дяволите, е направила това? Как е успяла да си вземе парите от Хеър?

— Ще говорим ли все пак с Карш?

Теръл се колебаеше.

— Нямаме за какво да се заловим, за да продължим. Сега вече не можем да обвиним Хеър в изнудване. Ако се захванем с Бърнет и не успеем да доведем нещата докрай, Травърс ще ни стъпи на врата. Не трябва да прибързваме. — Той взе писалката си и почна да прави дупки в попивателната. — Снехте ли отпечатъци от колата на „Обратен завой“?

— Разбира се… но всичко е било изтрито. Никакви отпечатъци.

— Ако можехме да намерим отпечатъци на Бърнет в бунгалото на мотела, щяхме да стигнем до някъде. Провери ли ножа за отпечатъци?

— Само на Джина Ланг и твоите, шефе.

— Изпрати веднага Джейкъбс в санаториума на Густав. Кажи му да се срещне с Густав и да го накара да му даде някакъв предмет, до който се е докосвал Крис. После Хес да провери своя набор с отпечатъци от бунгалото и да види дали тези на Бърнет ги има там.

Бейглър излезе от стаята. Когато се върна, Теръл все още правеше дупки в попивателната.

— Джейкъбс тръгна. Какво да правим с Карш?

— Ммм… да. Хайде да поговорим с това влечуго. Може би ще се раздрънка.

— Може би, толкова е сигурно, колкото да постъпи в Армията на спасението — каза Бейглър.