Джеймс Чейс: Нежен център

— За какво по-точно говорите? — попита Теръл и се наведе напред. — Кой е този човек? Какво знаете за него?

— Срещнах го случайно — каза Джина. Тя изпухтя и махна кичур коса от лицето си. На Теръл му стана ясно, че е много пияна.

— Хайде да започнем от самото начало. Как се намесихте в тази работа?

— Намерих писмото и дневника също както и вие — каза Джина, като гледаше оцъклено питието си. — Досещах се, че Ли има неприятности с тази кучка, но едва когато намерих писмото и дневника, разбрах, че тя е готова да го изстиска докрай. Исках да се оженя за него. Обичах го и затова реших да се оправя с нея. Ако той трябваше да харчи парите си за някого, това бях аз… разбира се, а не тя. Една вечер, когато си мислеше, че съм излязла, той й се обади. Подслушвах на другия телефон. Уговориха си среща в парк-мотела. Той трябваше да й даде още пет хиляди. И така аз реших да отида там и да я убедя да ми даде документите, които бе откраднала от него.

Джина се изправи несигурно и преплитайки крака, отиде до шкафа, отвори едно чекмедже и извади от него ловджийски нож с широко острие. Върна се и като обърна дръжката към Теръл, му подаде ножа:

— Взех това с мене. Идеята ми беше да я нападна изненадващо, да я вържа и да я заплаша, че ще й накълцам лицето. Бих могла наистина да го направя, но ми се струваше, че тя щеше да ми даде книжата още преди да съм започнала.

Теръл разгледа ножа. До дръжката имаше тъмни петна. Той го остави внимателно на масичката до леглото, после каза:

— И какво се случи след това?

— Когато Ли тръгна към мотела, наех кола от „Обратен завой“. Нямах намерение да я убивам, но бях готова да стигна докрай, в случай че се опъне. Исках да съм сигурна, че никой няма да може да ме проследи, затова не тръгнах с моята кола. — Тя замълча, избърса с опакото на ръката зачервеното си лице и погледна Бейглър: — Не разказвам ли много бързо?

— О, не, чудесно се справяте — каза Бейглър саркастично.

— Защо наехте кола именно от „Обратен завой“? Не поискаха ли да си покажете шофьорската книжка? — каза Теръл.

Джина се изсмя подигравателно.

— Да не мислите, че съм толкова смотана? Откраднах чантата на едно момиче и използвах нейната шофьорска книжка. Даже си купих руса перука. — Тя направи пауза, за да отпие от уискито си, после продължи: — Дадох на Ли половин час преднина и тръгнах след него. Бях на около петнайсет километра от парк-мотела и карах бавно, защото не исках да се срещна с Ли и освен това бях под напрежение, когато един човек излезе пред колата. Спрях бързо, но той беше толкова близо, че едва не го закачих с бронята. — Тя погледна Теръл. — Вие сигурно не вярвате на всичко това. Аз не мога да го докажа.

— Продължавайте — каза Теръл.

— Е, този мъж ме помоли да го кача. Казах му, че отивам към Оджъс, той отвърна, че това му върши работа, и се качи. Предварително го бях огледала на фаровете и разбрах, че не е от тези, които могат да ме уплашат. Аз знам как да се оправям с тях. Но този беше специален. Беше хубавец, истинска кукла. — Тя отново спря, за да отпие от уискито си, и продължи: — Имаше нещо в него, което ме накара да му се доверя. Бях се натряскала жестоко и ми се плачеше. Но трябваше да съм пияна, ако исках да направя това, което бях решила. Е, предполагам, че съм приказвала повече от необходимото. Казах му за Ли. Казах му за оная кучка Парнъл. Казах му, че или трябва да взема тези хартии, или да я убия. Тъкмо когато здравата се бях разплямпала, пристигнахме в парк-мотела. И както седяхме в колата на паркинга на мотела, той започна да говори. Каза, че ще се погрижи за всичко. Каза, че ме харесва и ме съжалява — знаел какво е да си влюбен. Изглеждаше много авторитетен, привлекателен и самоуверен. А аз бях толкова дяволски пияна, че ми харесваше да го слушам. Каза ми, че жени като Сю Парнъл не заслужават да живеят. Каза ми, че ще се справи с нея. Бях оставила ножа и една автомобилна щанга на задната седалка на колата. Той ги взе. Когато излезе от колата, аз изведнъж се уплаших. Казах му, че не искам нищо от него, че мога сама да се справя. Той ми се усмихна. „Вие не бихте могла и муха да убиете“, ми каза. Тъкмо тогава алкохолът наистина ме удари в главата. Разбрах, че ако изляза от колата, няма да мога да стоя на краката си. Оставих го да върви и останах в колата да чакам. След малко той се върна и се качи в колата. Каза: „Уредих всичко.“ В това време аз бях вече мъртвопияна. Имах в колата половинка и продължавах да фиркам. Усетих как той ме избута от мястото на шофьора и после колата потегли. Следващото нещо, което помня, е, че се събудих на тревната ивица край магистралата. Той и колата бяха изчезнали. — Тя отново въздъхна шумно и прокара ръка по лицето си. — Уф! Натрясках се! Това е всичко. Ли не я е убил. Беше този човек.