Робърт Хайнлайн - Сираци на Вселената

Нарби се обърна към заинтригувания Съвет и улови погледа на Ерц.

— Добре — рече той. — Започваме!

Ерц стана и се втурна към вратата. Нарби продължи:

— Мнозина от вас мислят по същия начин като мен, но ние винаги сме предполагали, че ще трябва да се бием за това. С Джордановата помощ, аз успях да установя връзка с мутатите и да издействам едно примирие. Техните ръководители са дошли тук да преговарят с нас. Ето ги! — Той посочи с драматичен жест към вратата.

Ерц се появи отново; след него влязоха Хю Хойланд, Джо-Джим и Бобо. Хойланд зави надясно покрай стената и заобиколи компанията. Той бе последван от редица мутати в колона по един — бойните касапи на Джо-Джим. Друга колона последва Джо-Джим и Бобо към лявата страна на залата.

Джо-Джим, Хю и още половин дузина от двете групи бяха покрити с груба броня, която стигаше до под поясите им. Бронята завършваше отгоре с тежки шлемове — плетеници от стомана, които предпазваха главите им, без особено да пречат на полезрението им. Всички до един от облечените с броня и неколцина от останалите, носеха невиждани ножове — дълги колкото човешка ръка!

Изумените офицери можеха да спрат нашествието пред гърлото на бутилката, през която то бе нахлуло, ако бяха предупредени и ако имаха кой да ги поведе. Но те бяха дезорганизирани, безпомощни, а техните най-силни ръководители бяха поканили нашествениците да влязат вътре. Те се размърдаха на столовете си, посегнаха към ножовете си и се спогледаха тревожно един друг. Но никой не посмя да направи първото движение, което би предизвикало всеобщо кръвопролитие.

Нарби се обърна към Капитана:

— Какво ще кажете за това? Приемате ли тази делегация с мир?

Изглежда че възрастта и разплутия живот пречеха на Капитана да отговори, изобщо да има възможност да отговори повече нещо някога. Но той успя да изграчи:

— Изкарайте ги оттук! Махнете ги! Ти… Ти ще поемеш Дългия път заради това!

Нарби се обърна назад към Джо-Джим и вдигна палеца си нагоре. Джим каза нещо на Бобо и един нож потъна до дръжката в дебелия корем на Капитана. Той изквака, по-скоро изпищя и по лицето му се разля израз на пълно озадачение. Той се вкопчи неловко в дръжката, сякаш за да се увери, че тя е наистина там.

— Бунт… — каза той. — Бунт…

Думата се отрони и той се отпусна на стола си, и се стовари тежко на палубата с лицето надолу.

Нарби го срита с крака си и се обърна към двамата ординарци:

— Изнесете го навън — изкомандва той.

Те се подчиниха, почувствали облекчение, че има нещо което да правят и някой да им каже да го направят. Нарби се извърна назад към множеството, което наблюдаваше мълчаливо.

— Има ли някой друг, който да възразява срещу мира с мутатите?

Един стар офицер, който бе прекарал живота си като съдия и духовен наставник на едно отдалечено село, стана и насочи костелив пръст към Нарби, а бялата му брада подскачаше от възмущение:

— Джордан ще те накаже за това! Бунт и грях — духът на Хъф!

Нарби кимна с глава на Джо-Джим; думите на стареца загълголиха в гърлото му и върхът на един нож щръкна под едното от ушите му. Бобо изглеждаше доволен от себе си.

— Стига толкова приказки — обяви Нарби. — По-добре да пролеем малко кръв сега, отколкото да пролеем много кръв по-късно. Нека онези, които са с мен в това начинание да станат и да излязат напред.

Ерц даде пример като пристъпи напред и подтикна най-верните си привърженици да го последват. Когато стигна в предната част на залата, той извади ножа си и го издигна нагоре:

— Здраве желая на Финиъс Нарби, Капитан на Джордан!

Неговите поддръжници нямаха друг избор.

— Финиъс Нарби, Капитан на Джордан!

Непокорните младежи в кликата на Нарби — гръбнакът на дисидентската рационалистка общност сред учените-жреци — масово се присъединиха към излезлите напред, вдигнали високо ножове и викайки в подкрепа на новия Капитан. Нерешителните и опортюнистите побързаха да се присъединят, когато видяха острия край на ножа. Когато отделянето приключи, остана една шепа хора, състояща се изключително от корабни офицери, които продължаваха да стоят отзад, почти всичките бяха или стари или крайно религиозни.

Ерц наблюдаваше как Капитан Нарби ги огледа, след това погледът му се спря на Джо-Джим. Ерц сложи ръка на рамото му.

— Те са малцина и са практически безпомощни — изтъкна той. — Защо не ги разоръжим и да ги пенсионираме?

Нарби го изгледа враждебно.

— Да ги оставим живи и да развъждат бунт. Аз съм напълно способен да вземам самостоятелни решения, Ерц.