Робърт Хайнлайн - Сираци на Вселената

Ерц бе толкова искрено завладян от романтичната представа да подкара Кораба, колкото и Хойланд. Той осъзна, че старата му амбиция се изправяше на пътя на новата; той отхвърли старата само с едва забележимо съжаление.

— Ти ще трябва да бъдеш Капитан, Фин. Имаш ли желание за това?

Финиъс Нарби се съгласи елегантно.

— Мисля, че да, ако така искаш ти. Ти самият би бил прекрасен Капитан, Ерц.

Ерц поклати отрицателно глава, разбирайки прекрасно, обещанието за пълна подкрепа от страна на Нарби, зависеше от този въпрос.

— Аз ще продължа като Главен инженер — искам да управлявам Основното задвижване по време на Дългия път.

— Почакайте — прекъсна ги Джо. — Аз не съм съгласен с това. Защо трябва той да е Капитан?

Нарби се обърна към него.

— Искаш ли ти да бъдеш Капитан? — Той се стараеше внимателно да няма сарказъм в гласа му. Един мутат за Капитан!

— Опазил ме Хъф, не! Но защо трябва да си ти? Защо да не е Ерц; или Хю?

— Аз не — отхвърли предложението Хю. — Аз няма да имам никакво време да се занимавам с администрация. Аз съм астрогаторът.

— Сериозно, Джо-Джим — обясни Ерц. — Нарби е единственият от групата, който може да издейства необходимото съдействие от страна на корабните офицери.

— Проклятие — ако не искат да сътрудничат, можем да им прережем гърлата.

— Ако Нарби е Капитан, няма да ни се налага да прерязваме гърла.

— Това не ми харесва — оплака се Джо.

Брат му му изшътка да мълчи.

— Защо трябва да се вълнуваш от това, Джо? Джордан ни е свидетел, че ние не искаме да поемаме отговорността.

— Аз напълно разбирам вашите опасения — предположи любезно Нарби, — но мисля че няма защо да се безпокоите. Аз ще съм принуден да завися от вас, разбира се, за да управляваме мутатите. Аз ще управлявам долните палуби, работа, с която съм свикнал, а вие ще бъдете Помощник-Капитан, ако желаете да служите, за мутатите. Би било глупаво от моя страна да се опитам да управлявам пряко една част от Кораба, с която не съм запознат и хора, чиито обичаи не познавам. Аз наистина не мога да приема капитанството, ако вие не желаете да ми помогнете по този начин. Ще го направите ли?

— Аз не искам да поема каквато и да било част от това — упорстваше Джо.

— Съжалявам. В такъв случай, трябва да откажа да бъда Капитан — наистина не мога да се заема с това, ако вие не ми помогнете в това отношение.

— О, хайде Джо — настоя Джим. — Нека приемем, поне на първо време. Работата трябва да се върши.

— Добре — предаде се Джо, — но това не ми харесва.

Нарби пренебрегна факта, че Джо-Джим не беше особено съгласен с неговото издигане на капитанския пост; повече не споменаха за това.

Обсъждането на начините и средствата бе отегчително и не е нужно да се повтаря. Споразумяха се, че Ерц, Алън и Нарби трябва да се върнат към обичайните си обиталища и задължения, докато бъде извършена подготовката за нанасяне на удара.

Хю подбра един охранител, който да ги изпроводи безопасно до равнището с висока степен на гравитация.

— Когато сте готови, нали ще изпратите Алън тук? — каза той на Нарби, малко преди да тръгнат.

— Да — обеща Нарби, — но не го чакайте скоро. На нас с Ерц ще ни е нужно време, за да подберем приятели — и освен това, стои въпроса със стария Капитан, аз ще трябва да го убедя да свика събрание на всичките офицери на Кораба — той не е никак лесен за управление.

— Е, това е твоя работа. Добра хапка!

— Добра хапка.

В малкото случаи, когато учените-жреци, които управляваха Кораба под ръководството на Капитана на Джордан, се срещаха накуп, те се събираха в една голяма зала непосредствено над канцелариите на Кораба, върху последната цивилизована палуба. Преди много забравени поколения, преди времето на войнишкия бунт, предводителстван от корабния Металоработник Рой Хъф, залата е била гимнастически салон, място за забавление и упражнения за здраве, както е било замислено от конструкторите на големия междузвезден кораб — но сегашните обитатели не знаеха нищо за това.

Нарби наблюдаваше как писарят, който отговаряше за преброяването на личния състав, отмяташе по списъка пристигащите корабни офицери, обезпокоен под привидно безгрижното изражение на лицето си. Оставаше да пристигнат още само няколко души; скоро той нямаше да има никакво извинение да отлага повече необходимостта да съобщи на Капитана, че събранието е готово — но не бе получил никакво известие от Джо-Джим и Хойланд. Да не би оня глупак, Алън да се е оставил да го убият някъде по пътя, докато е отивал да предаде посланието? Да не би да е паднал и да е счупил безценната си глава? Или пък да лежи мъртъв със забит в корема мутатски нож?