Робърт Хайнлайн - Сираци на Вселената

Ерц влезе и преди да потърси мястото си между началниците на отдели, се приближи до Нарби, пред капитанския стол.

— Как е? — тихо попита той.

— Нормално — отвърна Нарби, — но още няма никакво известие.

— Хм-м-м…

Ерц се обърна към залата и прецени подкрепата, на която можеше да разчита в тълпата. Нарби направи същото. Нямаше мнозинство, нямаше безспорното мнозинство, нужно за нещо така драстично като това. Все пак, въпросът нямаше да зависи от гласуването.

Писарят, който проверяваше присъстващите по списъка, го докосна по ръката.

— Всички са налице, сър, освен онези, които са освободени по болест и един, който е на вахта при Конвертора.

Нарби се разпореди да известят Капитана, с неприятното чувство, че нещо се е объркало. Капитанът, проявявайки както обикновено пълно пренебрежение към спокойствието и удобството на останалите, се бави дълго, преди да се появи. Нарби се радваше от забавянето му, но едва успя да го изтърпи. Когато старецът най-после влезе в залата, тътрейки крака, охраняван от двете страни от ординарците си и се настани тежко на стола си, той отново, както обикновено, проявяваше нетърпение да претупа набързо събранието. Той помаха с ръка на останалите да седнат и се обърна към Нарби:

— Много добре, Капитан втори ранг Нарби, съобщете дневния ред — надявам се, че имате някакъв дневен ред?

— Да, сър.

Нарби се обърна към служителя, натоварен с четенето и му подаде едни свитък с изписани листа. Служителят ги погледна, придоби озадачен вид, но тъй като не получи никаква поддръжка от Нарби, започна да чете:

— «Молба, до Съвета и Капитана:

Лейтенант Браун, управител на селото в сектор 9, поради разклатено здраве и напреднала възраст, моли да бъде освободен от всякакви задължения и да бъде пенсиониран…»

Чиновникът продължи да излага препоръките на отговорните офицери и отдели.

Капитанът се въртеше нетърпеливо на стола си, накрая прекъсна четенето:

— Какво е това, Нарби? Не можеш ли да решаваш обичайните въпроси, без цялата тая суматоха?

— Разбрах, че Капитанът е бил недоволен от начина, по който неотдавна е бил решен един подобен въпрос. Нямам никакво желание да нарушавам прерогативите на Капитана.

— Глупости! Недей да ми четеш на мен Устава. Нека Съвета да се разпореди, след това ми донеси тяхното решение за преглед.

— Слушам, сър.

Нарби взе листата от служителя и му подаде други. Служителят зачете.

Беше един също толкова незначителен въпрос. Селяните от сектор 3, поради някакъв необясним вредител, който бе заразил хидропонните им ферми, молеха за намаляване и временно премахване на данъците. Капитанът изтрая още по-малко от този въпрос, преди да прекъсне четеца. Нарби щеше да бъде крайно затруднен да намери някакво извинение, за да продължи събранието, ако в този момент не бе пристигнало известието, което чакаше. То бе едно малко късче пергамент, което един от неговите собствени хора донесе. То съдържаше една-единствена дума: «Готови». Нарби му хвърли едни поглед, кимна на Ерц и се обърна към Капитана:

— Сър, тъй като вие нямате никакво желание да слушате молбите на Екипажа си, ще продължа веднага с основния въпрос на това събрание. — Скритата наглост на това изявление накара Капитана да се взре подозрително в него, но Нарби продължи: — Поколения наред, през последователните животи на редица Свидетели, Екипажът е страдал от грабителските нападения на мутатите. Нашият добитък, децата ни, дори самите ние, сме били изложени на постоянна опасност. Правилата на Джордан не се почитат над равнищата, които обитаваме ние. Самият Капитан на Джордан не е свободен да пътува из горните равнища на Кораба. Вярвало се е, че Джордан се е бил разпоредил така, че децата да заплащат с кръвта си за греховете на своите предци. Казваха ни, че такава била волята на Джордан. Лично аз, никога не съм се примирявал с тези посегателства на масата на Кораба.

Той замълча.

Капитанът не можеше да повярва на ушите си. Но успя да възвърне самообладанието и гласа си. Сочейки към Нарби, той изписка:

— Оспорваш Ученията ли?

— Не. Твърдя че Ученията не ни заповядват да оставим мутатите да живеят извън Правилата и никога не са го заповядвали. Настоявам те да бъдат подчинени на Правилата!

— Ти… ти… Ти си освободен от длъжност!

— Не преди да съм си казал думата — отвърна Нарби, като сега наглостта му бе открита.

— Арестувайте този човек!

Но ординарците на Капитана останаха на местата си, макар че се поразмърдаха и изглеждаха нещастни — лично Нарби ги бе избрал.