Робърт Хайнлайн - Сираци на Вселената

— Естествено.

— Тогава нека да разговаряме само за първата фаза. Тя засяга въпроси на обществената политика и администрация — аз се чувствам в по-голяма степен в свои води там; може би моят съвет ще ви бъде от полза. Джо-Джим, както разбирам, вие търсите начин да постигнете мир между мутатите и членовете на Екипажа — мир и добра хапка? Прав ли съм?

— Така е — съгласи се Джим?

— Добре. Това е била моята цел и на мнозина от корабните офицери от доста време насам. Често казано, изобщо не ми е хрумвало, че тя би могла да бъде осъществена другояче, освен с груба сила. Ние се бяхме въоръжили със стомана с оглед на една продължителна и кръвопролитна война. В аналите на най-стария Свидетел, стигнали до него от предшествениците му чак от времето на Войнишкия бунт, не се споменава за нищо друго, освен за война между мутатите и Екипажа. Но този начин е по-добър… аз съм доволен.

— В такъв случай, ти си с нас! — възкликна Ерц.

— Спокойно — има много други неща, които трябва да се вземат предвид, Ерц, ние с теб знаем, а мисля, че и Хю Хойланд също знае, че не всички от офицерите на Кораба ще се съгласят с нас. Какво ще кажете по този въпрос?

— Това е лесно — намеси се Хю. — Ще ги доведем тук на равнището на безтегловност един по един, ще ги накараме да, видят звездите и да научат истината.

Нарби поклати глава в израз на несъгласие.

— Ти караш носилката да носи носачите. Казах ви, че този проблем се състои от два етапа. Няма смисъл да се опитваш да убедиш един човек в нещо, на което той няма да повярва, когато е нужно да го накараш да приеме нещо, което може да разбере. След като Корабът бъде заздравен, тогава ще е съвсем просто да дадем на офицерите да получат представа за Командната зала и за звездите.

— Но…

— Той е прав — спря го Ерц. — Няма полза да се забъркваме в множество религиозни проблеми, когато непосредственият проблем е практически. Има огромен брой офицери, които бихме могли да привлечем на наша страна с цел умиротворяване на Кораба, които биха създали неимоверна бъркотия, ако първо се опитаме да ги обработим с идеята, че Корабът се движи .

— Но…

— Никакви «но» по този въпрос. Нарби е прав. Здравият разум го налага. Нарби, а сега по въпроса относно онези офицери, които е възможно да не се убедят, ето как ние виждаме нещата: На първо място, твоя и моя задача е да спечелим колкото е възможно повече на наша страна. Всички, които се опълчат срещу нас… е, Конверторът е винаги гладен.

Нарби кимна, без да трепне пред мисълта за убийството като начин на политика.

— Това като че ли е най-безопасният план. Няма ли да се окаже малко трудничък?

— Ето къде е мястото на Джо-Джим. Ние ще разполагаме с подкрепата на най-добрите ножове на Кораба.

— Разбирам. Джо-Джим, както схващам, е Господар на всички мутати?

— Какво те накара да мислиш, че е така? — изръмжа Джо-Джим, подразнен, без да знае защо.

— Защо ли, предположих… Беше ми дадено да разбера…

Нарби млъкна. Никой не му бе казвал , че Джо-Джим е господар на горните палуби; той бе допуснал това съдейки по външните обстоятелства. Той неочаквано се почувства много неловко. Нима бе преговарял напразно? Какъв беше смисълът от един мирен договор с това двуглаво чудовище, ако той не представлява мутатите?

— Аз трябваше да изясня този въпрос — бързо рече Ерц. — Джо-Джим ни помага да установим едно ново управление, тогава ние ще сме в състояние да го подкрепим с ножове, за да умиротворим останалите мутати. Джо-Джим не е господар на всички мутати, но той разполага с най-многобройния, най-силен отряд. С нашата помощ той скоро ще бъде господар на всички.

Нарби бързо настрои ума си към новата информация. Мутати срещу мутати, само с малко помощ от страна на кадетите от Екипажа, му се струваше добър начин за водене на битка. Като поразмисли човек, това беше по-добре от сключването на незабавно пълно примирие, тъй като, когато всичко това привършеше, щеше да има по-малко мутати за управляване, по-малка вероятност от друг бунт.

— Разбирам — съгласи се той. — И така… Мислили ли сте какво ще е положението след това?

— Какво искаш да кажеш? — попита Хойланд.

— Можете ли да си представите сегашният Капитан да изпълни тези планове?

Ерц разбра накъде бие той, също и Хойланд — бегло.

— Продължавай — рече Ерц.

— Кой ще бъде новият Капитан? — Нарби гледаше открито към Ерц.

Ерц не бе мислил задълбочено по този въпрос; той осъзна сега, че въпросът е много съществен, ако искат превратът да не бъде последван от кръвопролитно боричкане за властта. Той си бе позволявал да мечтае да бъде избран за Капитан — някой ден. Но знаеше, че Нарби също се стреми към това.