Свобода Бъчварова - Земя за прицел (Наследникът)

— Не, синко. Те се научават на собствен гръб. Аз не съм нито даскал, нито поп, за да те уча. Аз съм банкер. И в тая полудяла страна изглежда единствените умни хора със студени глави сме банкерите и социалистите. Но ние сме заобиколени от алчна, неояла се паплач, която няма да се спре пред нищо!

— Обединението е нужно и трябва да се работи за него!

— Аз — не! Ще наблюдавам отстрани. Към края на живота си съм. Остана ми само любопитството. Не ми се иска да изпусна рядкото зрелище, което предстои…

— Ти смяташ, че друг път няма, освен война?

— Има, разбира се, при повече търпение!

— Все пак бих искал да знам твоето мнение за крайния резултат. Ще спечелим ли, или ще загубим?

— Една война се печели предварително, още преди да се даде първият изстрел. Ние сме сами на Балканите. Всички са против нас. Всички ни мразят — и сърби, и гърци, и румънци… Смятат, че на тях принадлежи баницата, наречена Турция.

— А договорите, а военните споразумения?

— Те не са били никога преграда за постигане на държавните цели.

— Ние имаме най-добрата армия, най-многобройната, най-добре въоръжената на Балканите!

— Но не по-голяма от обединените армии на всички балкански страни!

— За нас пък работи моралната страна на въпроса. На коя страна е истината!…

Старият банкер се усмихна.

— Дотук ти изтъквах обективната страна. Що се касае до субективната, бих я нарекъл с една дума — липса на зрелост в нашите политици начело с Царя! Не си владеят занаята. Те са поети, осенени от вдъхновение, което нито миг не ги напуска!… Даже при това всеобщо умопомрачение, не запитват разума си. Ние ще загубим!

— Ако можех да се меря с твоите пари, бих се басирал! — каза Борис.

— Момчето ми, хазартът е в кръвта ни! Проиграл съм доста пари на карти и рулетка. До ден-днешен не мога да се удържа, като чуя тракането на топчето по рулетката. Хазартът и пиенето са нашите велики страсти, а може би и жените… И понеже знам тия фамилни слабости, с огромни усилия съм се борил срещу тях в живота. Вярвам и в Щастието, в Съдбата, в Случайността, както искаш го наречи… Късметът съществува, аз съм банкер и знам това! Но щастието, късметът са като страстната жена. Колкото повече я разработваш, толкова по-ненаситна става и накрая те излапва цял-целеничък!…

Старият банкер пак се усмихна. Той досега не бе разговарял така със сина си.

— И все пак искаш ли да се басираме?

— Аз в живота си съм се басирал на всичко, но басът ми е правил удоволствие само в един случай… когато не знам резултата! Тогава ми е интересно! Когато знам предварително резултата — не! Не искам да печеля от собствения си син! Бих се басирал например с кой крак ще влезе Никола в стаята, като донесе подноса с коняка. Но че ще ядем боя в тая война, това го знам! А смятам, че Никола ще влезе с десния крак…

— Защо с десния?

— Защото е на лошо!…

И наистина бай Никола влезе с десния крак в библиотеката. Младият Борис трепна. Баща му бе улучил, но не даде вид, че се радва, а взе бутилката от подноса, избърса я внимателно с бялата кърпа и погледна с любов към лампата цвета на коняка.

— „Метакса“ — великата напитка на турската империя!

Наля в чашите. Подаде и на бай Никола неговата. Тримата се чукнаха.

— За Обединението на България! — каза младият Скарлатов.

— Бог да пази България! — каза старият банкер.

Малко по-късно дойдоха всички домашни да честитят на баща и син Скарлатови Новата 1912 година. Донка целуна ръка на банкера и също получи един златен наполеон. Двете камериерки — млади селски девойчета със зачервени бузи, получиха по една по-малка монета, но също златна.

— Това ви е за сватбата! — каза старият банкер.

Едното от момичетата се разплака от радост. Домашните постояха в библиотеката още малко, без да седнат, а после с някакво облекчение се изкачиха в мансардата. Оттам се чуваха, макар и приглушено, смехът и веселите им гласове. Навън вратата тихо се тропна. Някой почука и влезе Туше Динев. Той бе с цвете на бутониерата и букет в ръка.

— Ваше Превъзходителство, за Новата година преди всичко здраве! Нека Бог Ви даде дълъг живот и трайно богатство!

Подаде му букета.

— А на Вас, млади господарю, също здраве, богатство и слава!

Той измъкна отнякъде само едно цвете.

— Да не би пак да си продавал цветя? — пошегува се банкерът.

— Славата на Търговска банка Скарлатов осветява и мен. Имам достатъчно пари, за да купя всички цветя на София.

— Вземи си чаша и ела да пиеш с нас коняк — покани го старият Скарлатов. — Къде беше?