Свобода Бъчварова - Земя за прицел (Наследникът)

— И не е нужно.

— Освен това ми е противно да защищавам не своите идеи, а идеите на дадена групировка.

— Ако не е тайна, какво се случи между теб и тесните социалисти?

— Нищо особено. Случи се това, което може би беше неизбежно. Аз съм чужд не на идеите им, а на Партията. Близостта ми с тях беше теоретическа, а не практическа. Това осъзнах тук, в България. Но да прекъснем този разговор! Нямам никакво намерение да бъда оръдие в ръцете на който и да било! Искам сам да стигна до своите идеи. Ти знаеш, че така поставен, въпросът е невъзможен за разрешение.

— Напротив! Точно това исках да ти предложа.

— Пълна независимост?

— Да, пълна независимост. Чуй ме! Ние, Скарлатови, държим цял избирателен район, а и нещо повече. Той е наш, така както е наша и Банката. Досега избирателите, които зависят от мене, съм ги подарявал на разни нищожества, за да влязат в Парламента. Сега ти предлагам ти лично да станеш депутат.

— От името на кого?

— От наше име, от името на Скарлатови.

— И каква ще бъде „нашата“ линия?

— Никаква! Ти си напълно свободен, независим депутат. Ще правиш каквото искаш! Ще говориш каквото искаш!

— Ами ако в Парламента прокарвам идеите на тесните социалисти?

— Нямам нищо против! Това е твоя лична работа.

— Ами ако застана срещу тебе и твоята партия?

— Още по-добре! Ще бъде интересно…

— А мога ли това предложение да съобщя на Брезов?

— Изпитваш някакви скрупули?

— Да. Изпитвам. Бих искал да им помогна.

Старият банкер го погледна, като леко примижа с кривогледото си око. Лицето му стана насмешливо.

— Опитай!…

— Ти имаш нещо против?

— Не. Нямам нищо против. Но за последен път се уверявам колко не познаваш политическия живот в страната!

— Ще помисля по въпроса и ще ти съобщя отговора.

Към края на годината всички опозиционни партии се обединиха в така наречения Патриотичен блок. През януари 1908 година падна правителството и Патриотичният блок образува нов кабинет под шефството на Александър Малинов. Той дойде с лозунги за демокрация в управлението, за развитие на България като демократична, цивилизована, европейска страна. Правителството срещна симпатиите на народа. Лидерите на демократичните партии използваха това положение. Те добре си бяха направили сметката и върху вълната на това въодушевление обявиха, че ще проведат нови избори. Щабовете на партиите почнаха да се готвят за предстоящата битка.

Младият Скарлатов се замисли за предложението на баща си. Отиде при Брезов да поговорят. Очакваше, че той с ентусиазъм ще приеме предложението. Срещнаха се в печатницата. Разговаряха под шума на пресата. Скарлатов му изложи предимствата на своята кандидатура.

— Това ще бъде една бройка в повече за вас!

— От името на кого ще се балотираш 37 37 балотирам (фр.) — решаване на въпрос за избирането на някого чрез гласоподаване; изобщо решаване на нещо чрез гласуване. ?

— Обясних ти. От името на никой или по-скоро от мое име.

— Това не е точно така! Баща ти и неговият избирателен район са стара крепост на стамболовистите. Всеки ще знае, че ще бъдеш избран от името на Народнолибералната партия.

— Но какво значение има това за вас?

— Огромно! Ние сме партия с ясни позиции и политическа платформа, а не нелегална група, която действа чрез подставени лица!

— Смятам, че с нищо няма да попреча на вашите кандидати.

— Не е там въпросът. За нас не е толкова важно да имаме съмишленици в Парламента, а да имаме собствени депутати, които ясно и категорично да изразяват мнението на Партията.

— Искаш да кажеш, че вашите депутати ще са нещо като папагали. Каквото им каже Партията, това ще говорят и нищо повече.

— Бих спорил с тебе, но ще преглътна обидата. Опростено да речем, че твоята схема е вярна.

— За вас личността няма значение!

— Напротив, огромно! Партията предлага за кандидати най-добрите си кадри, най-добрите оратори, най-добрите полемисти. Хора, показали своята вярност към идеите на социализма в невероятно тежките условия на зараждането му у нас.

— И аз не отговарям на тези условия?

— Ти не си член на Партията.

— А ако изляза от името на Партията?

Брезов дълго мълча, а после каза:

— Този въпрос аз не мога да реша, ще го поставя пред ръководството.

— Вашето ръководство не ме интересува! Интересува ме твоето мнение.

— Моето мнение е мнението на ръководството!

— Тогава сигурно предполагаш какво ще реши…

— Откакто съществува нашата партия, ние се борим за ясното й разграничаване от всички чужди на движението елементи. За нас не е важно количеството на членовете в тоя етап, а качеството. И за разлика от европейските социалдемократични партии, нашето ръководство държи извънредно много на единството.