Свобода Бъчварова - Земя за прицел (Наследникът)

— Паднеш ли ми още веднъж — заговори бавно, с глух глас старият банкер, — ще ти смъкна безмилостно кожата, без всякакво угризение на съвестта!

Кюлев се усмихна самодоволно.

— Вече няма да ти падна никога! Благодаря ти, че ме предупреди.

— Жалко, че чужди хора ще изядат златото ти!

Старият банкер замълча. На няколко пъти потропа с пръстите на дясната си ръка по масата. Домашните знаеха, че сега той се мъчи да се овладее.

Когато Кюлев и дъщеря му Яна си тръгнаха, младият Борис отново забеляза внимателното и нежно отношение на баща му към нея.

По-късно двамата се оттеглиха в библиотеката. Старият банкер запали пура и се заразхожда по килима. Явно ядът му още не беше минал. После тихо каза:

— Тоя идиот ще съсипе това прекрасно момиче!…

— Струва ми се доста плаха и може би ограничена.

— Не познаваш хората! В нея има сила и воля, но това, което я убива, е обичта й към тоя скъперник. Той непрекъснато хленчи, оплаква се и създава в това великолепно и добро същество мъчителен страх. Познавам го, комедиант от класа! Измамил е много умни и проницателни хора. След смъртта на майка си, която даже не помни, тя трепери за живота му. Колко малко му е било необходимо да спечели любовта на това наивно дете…

— Може би наистина Кюлев не е добре със здравето.

— Той ли?! Техният род живеят дълго, прекалено дълго правят калабалък на тая земя! Ще стигне до сто години и знаеш ли защо? Защото няма нито морал, нито съвест, нито душевни терзания. Той е като акулите от Червено море. Наблюдавал съм ги — изгълтат плячката си и после като че нищо не било!… Жалко за момичето!…

— И все пак не изглежда на богат човек, колкото и да се прикрива.

— Нима?! Ти знаеш ли кой е Славчо Кюлев?! Най-големият лихвар на България! Мой съученик от колежа в Истанбул. Винаги се оплаква, винаги няма пари. Тартор на сарафите в Анадола, а може би и на целия Балкански полуостров!… Основно перо — износ на злато в Австрия от турската империя. В момента изглежда трупа отново злато и ми иска заем.

— И както усещам, ще му дадеш заради старото приятелство?…

— Заради старото приятелство? Та това е един хитър, коварен, стиснат звяр и тук му е грешката! Богат е, но е стиснат. Държи да има само злато, а не свободни пари. Почти никаква делова активност. Мъртъв, макар и голям капитал в злато и недвижими имоти. Според мене скоро ще го сринат и ще му вземат всичко.

— Защо не го посъветваш?

— Нали видя?! Не разбира от съвети! Човек с душа на сарафин не можеш да направиш банкер. А момичето си го бива! Познавам го от бебе. Трудно живее при стария Гобсек. Кротко, добро, работливо и умница, голяма умница!… Тя наистина му води цялата делова работа — книгите, тефтерите…

Пак настъпи тишина, нарушавана от приглушените стъпки на стареца по килима.

— Тези дни мислих много за теб. Как смяташ да я караш по-нататък?

— Не знам.

— Имам сигурни сведения, че вашата служба ще я реорганизират.

— Какво от това?

— Останалите ти колеги един по един се измъкват…

Младият Скарлатов се усмихна.

— Когато така заговориш, знам че имаш някакво предложение.

— Вярно, имам.

— По въпроса за Банката сме се разбрали!

— Предложението ми е от друг характер… Какво ще кажеш, ако опиташ силите си в политиката?

— Тя не ме интересува! Не бих отишъл и в чужбина като чиновник в някоя легация.

— Нямам това предвид, по-скоро вътрешната политика. Може би опитът, който ще придобиеш, ще ти послужи по-нататък в твоите занимания…

— Ще бъда откровен. В момента се намирам в безпътица. Вероятно си го забелязал…

— Разбира се! И в моя живот е имало такива периоди на поболяване.

— И каква беше рецептата?

— Много проста. Смяна на интересите или пътуване в чужбина.

— Засега ще остана тук!

— Забелязах и нещо друго в теб… Когато нямаш противник, когато не водиш битка, изпадаш в летаргия. Парламентът е добро място за битки.

— Не съм мислил по въпроса.

— В момента се създава мощен опозиционен блок с интересни идеи. Групата около Александър Малинов 36 36 Малинов, Александър Павлов (1867–1938) — български буржоазен политически и държавен деец, юрист. От 1902 е ръководител на Демократическата партия. Министър-председател (16 януари 1908 до 16 март 1911; 21 юни — 28 ноември 1918 и 29 юни — 12 октомври 1931). От 15 октомври 1931 г. до 19 май 1934 г. е председател на 23-то Обикновено Народно събрание. расте от ден на ден. Падането на правителството е предстоящо. Ще има и нови избори.

— Аз нямам никакво политическо влияние в страната, никой не ме познава.