Свобода Бъчварова - Земя за прицел (Наследникът)

Оркестърът гръмна „Шуми Марица“, последван от „Всемогъщи, прави Боже, молим Царя ни пази…“ Дежурните офицери отвориха широко прозорците. Нахлу чист, студен въздух. Навън се чуха топовни гърмежи. По небето се извисиха фойерверки и ракети. Всички се прегръщаха, целуваха и чукаха с чаши, преливащи от шумящо шампанско. Миг след това музиката засвири валс. Първите двойки се понесоха в салона. Мъже в празнични костюми, военни и цивилни, се покланяха в покана за танц пред жени в бляскави тоалети, отрупани със скъпоценности. Какво измамно начало на една съдбоносна година, си каза старият банкер. Той не се сбогува с никого и никому не пожела нито щастие, нито радост, нито богатство. Всред шума и блясъка на залата Скарлатов излезе с гордо вдигната глава.

А младият Борис и тая нова година остана сам в квартирата си. Особено му тежаха празниците и данданиите около тях. Но когато започна пукотевицата и фойерверките, той изскочи навън. Тръгна по булевард „Цар Освободител“, който бе празнично осветен с електрически крушки. Имаше две арки — едната откъм Двореца, на която пишеше „Да ви е честита Новата 1912 година!“ с букви от светещи електрически крушки. Другата арка бе към Военния клуб. Там светеше и угасваше друг надпис, също от електрически крушки: „Съединение, Независимост, Обединение!“ Това бе новият лозунг, който бе издигнат от силните на деня, но се възприемаше от целия народ. От мало до голямо никой не се съмняваше, че предстоящата задача на България като държава, а на българския народ като народ, е Обединението с всички братя от поробените земи. Нямаше нужда даже от агитация. В лозунга бяха съсредоточени съкровените мечти на всеки българин — от царя до овчаря! Само най-умните, най-далновидните, най-проницателните се съмняваха в тоя народен подем.

Борис вървеше сам в тълпата. Искаше да се поддаде на патриотичното чувство, обхванало всички на улицата, искаше да се слее с тълпата, да изпита нейните вълнения и нейните радости. Но го спираха неговият вечен скептицизъм и разсъдливост. Той застана под арката и прочете отново лозунга „Съединение, Независимост, Обединение!“ Светлините ту затъмняваха, ту осветяваха лицето му в правилни интервали.

— Честито ти Нова година, синко! — чу той приглушения глас на баща си.

Обърна се. До него застана старият банкер — висок, строен, елегантен. Няма по-красив старец в цялата страна, с гордост си помисли Борис. Но двамата се здрависаха официално. Баща му го погледна с типичния си малко насмешлив израз.

— Да не са ти потънали гемиите? — попита той.

— Изглежда потънаха, а и аз не знам къде отивам…

— Човек никога не може да крачи, където иска по широкия свят. На него му се струва, че сам избира посоката, а всъщност тя е избрана от други. Никой, синко, никой не е свободен! В цялата история на това неразумно човечество може би само Христос е бил свободен и е избрал своя път. Но той е бил Бог, нали, а ние сме смъртни твари…

Двамата тръгнаха по „Раковски“ и завиха към Народния театър. Тук улицата бе по-тиха, вървяха бавно.

— Ще има ли война? — попита Борис.

— Ще има, защото всички народи я искат — каза старият банкер.

— Говоря за нас.

— Аз съм учил и живял дълги години в Цариград. Турците са големи любители на гюрежи. И знаеш ли как започват борбите?… С най-малките пехливани, най-младите, най-слабите. Сетне идват по-силните и накрая най-силните!… Защото ако почнеха по обратния път, никой нямаше да остане за борбите на по-слабите.

Неусетно те стигнаха до Банката. Баща му се насочи право към неофициалния вход откъм тихата уличка. Позвъни. Зад стъклената армирана врата с решетка се показа бай Никола. Отвори и се поклони. Старият Скарлатов бръкна в малкото джобче на фрака и му даде един златен наполеон. Бай Никола се наведе и му целуна ръка. Борис не му даде нищо, но в замяна на това го прегърна.

— За много години, бай Никола!

— Да си жив и здрав! — отвърна той с радост.

След като си съблякоха връхните дрехи, влязоха в библиотеката. Старият Скарлатов дръпна тежките завеси, навън фойерверките продължаваха.

— Донеси три кристални чаши и от мазата най-стария коняк.

Бай Никола се усмихна, кимна с глава и излезе.

— Целият народ — от Царя до пъдаря, иска Обединение. Какво лошо и неморално намираш в това? — попита Борис.

Бащата сви рамене.

— Нищо. Просто съм стар и знам много неща, които ще трябва тепърва да научиш…

— А може би е по-добре да ми ги кажеш сега?…