Свобода Бъчварова - Земя за прицел (Наследникът)

— При тетин ми Тано и децата.

— Хубаво ли прекара?

— Чудесно! Много ми се радваха…

Седни. Може би е време и ти да имаш свои деца…

— Не съм на същото мнение, Ваше Превъзходителство. Още съм млад. Искам да постигна нещо в живота.

— Глупак! Единственото свястно нещо, което можеш да направиш в тоя живот, е да имаш деца. Но те са интересни, докато са малки… Така както се радваш на млади кончета или на кученца. Всички имат такива наивни и глупави очи и са толкова гальовни и доверчиви… После стават неприятни… А за Новата година раздадох на целия персонал по една извънредна заплата.

— Знам и Ви благодаря — каза Туше Динев.

— На тебе, католически падре, още една заплата допълнително! Нали кукушани сте все униати 38 38 униати (лат.) — православни, които признават папата за глава на черквата, привърженици на уния (съюз, обединение) с католическата черква. ?…

Туше Динев се надигна да му целуне ръка.

— Седи спокойно! Колко ти станаха парите в Банката? Чудя се за какво ги събираш!

— Вие знаете, Ваше Превъзходителство, че искам да уча във Франция. И то заради Банката.

— Винаги хората, когато искат да направят някаква глупост, изтъкват, високоетични причини. А да учиш в Парижката полицейска школа е все едно да учиш за касаплък!…

— Ваше Превъзходителство, от доста време Ви изтъквам нуждата от банков шпионаж. Сам вече не мога да се справям с работата си.

— Аз съм доволен!

— Но науката е напреднала много.

— Я не говори глупости! Каква наука е това да дебнеш и трепеш себеподобните!… Докато съм жив, нищо няма да се промени в Банката ми! Когато умра, ако искате, създайте към нея артилерийска част или ескадрон!

Туше Динев млъкна обиден. За да промени темата, Борис попита баща си:

— И все пак какви са ти прогнозите за тази година?

— Стават необясними неща — каза банкерът. — Народното събрание нищо не знае. Всичко се пази в тайна. Осведомено е Правителството, и то не цялото. Само отделни лица или накрая — само един човек, цар Фердинанд! Величаят го, издигат го в небесата — най-големият политик, най-големият военен стратег, най-умният, гениалният, надхвърлил рамките на страната, таченият и уважаван от всички, безпогрешният!… Лошо е да се залага на един човек, който и да бил той! Тогава защо е Народното събрание, защо са народните представители, защо са разискванията?… Тази единствена, макар и бледа връзка между Народ и Правителство стана излишна! Тежко се е заплащало в историята пренебрегването на Парламента. Още навремето е казано, че държавните мъже понякога могат да се радват на безнаказаност, тъй като умират, но народите — никога, понеже живеят достатъчно дълго, за да претърпят последствията от техните деяния…

— А каква е тази тайна?

— Тайна, която всички знаят. Ще има война! Отричат това, но да съпоставим фактите! Обсъждаме състоянието на неприкосновения запас на армията. Доклад от името на министъра на войната изнесе генерал Стоев. Няма да се спирам на тая общоизвестна личност. Видиш ли лешояд, търси мършата!… Края на септември миналата година нашият министър-председател Гешов 39 39 Гешов, Иван Евстатиев (1849–1924) — български буржоазен политически деец и публицист, действителен член на Българското книжовно дружество 1884 (от 1915 БАН) и негов председател (1898–1924). Завършил е Лондонския университет. От 1901 г. възглавява Народната партия, а от 1920 — Обединената народнопргресивна партия. Министър-председател на коалиционното правителство на Народната и Прогресивнолиберална партия (1911–1913 г.). След 9 юни 1923 г. преминава в Демократическия сговор. Съчинения: „Думи и дела“, „След двете катастрофи“, „Спомени и студии“. на идване от Европа мина през Белград. При потеглянето на специалния влак за България се прикачват двата лични вагона на сръбския министър-председател Миланович. Двамата говорят в продължение на шест часа, докато откачат вагоните на Миланович на гара Ляпово. Предполагам, че не са говорили за времето и не са се осведомявали за здравето на домочадието си… Министърът на финансите трескаво търси заем от Париж при всякакви условия… още доказателства искаш ли?

— А аз мога да кажа, че вече е късно да обсъждаме каквото и да е. Жребият е хвърлен! Всички искат война, следователно тя ще бъде! За трети път в историята на България нацията се обединява в името на идеала!… Имаме ли право да попречим на това народно вдъхновение?

— Жалко, мислех те по-умен — каза старият банкер. Тримата млъкнаха. Навън бе утихнало. Заваля сняг. С чаши в ръка те следяха зимната виелица.