Дъглас Престън - Чудовището от Флоренция

— Виждате ли това? — обърнал се той саркастично към детектива. — Същото е като пресечената пирамида, намерена на едно от местопрестъпленията, за която твърдите, че е „езотеричен обект“. Ето я там, огледайте я добре: не виждате ли, че е просто подпора за врата? — Той се изсмял подигравателно. — Има ги във всяка тосканска къща.

Това било изключително голяма грешка. Детективът видял подпората и я прибрал. Тя била прибавена към доказателствата срещу Специ, предмет, идентичен с онзи, който Джутари и GIDES вярваха, че е от изключително важно значение за разследването, нещо, което „Кориере дела Сера“ беше публикувала на първа страница, наричайки го без капчица ирония „предмет, който служи за връзка между нашия свят и ада.“

В описа, подготвен от полицията, подпорката за врата била описана като „пресечена пирамида с хексагонална основа, прикрита зад вратата“, намеквайки, че Специ я е скрил нарочно. Областният прокурор на Перуджа Джулиано Минини оправдал конфискуването на подпорката в доклад, който я определя като предмет „свързващ разследваната личност (т.е. Специ) директно със серията двойни убийства.“

С други думи, заради тази подпора Специ вече не бил обвинен просто в намеса или възпрепятстване на разследването на Чудовището. Полицията вярвала, че обектът, намерен в къщата му, го свързва директно с едно от престъпленията.

Предаването „ Chi L’ha Visto? “ и статията от 23 юни бяха насочили омразата и подозрителността на Джутари към Специ. В книгата му „Чудовището: Анатомия на едно разследване“, главният инспектор обясняваше как са възникнали подозренията му. Това е един интересен поглед към начина, по който работи главата му.

„На 23 юни — пише Джутари, — в «Ла Национе» излезе една от статиите му (на Специ), «специално» интервю с осъдения на доживотен затвор Марио Вани, озаглавено «Ще умра като Чудовище, но съм невинен»“.

В материала Специ споменава, че се е срещал с Вани веднъж, в Сан Кашиано, много години преди да започнат убийствата на Чудовището. Според Джутари това е важна улика.

„Изненадах се, че двамата се познават от млади — пише той. — Но се изненадах още повече от любопитното съвпадение, че публичното оплюване на официалното разследване на Чудовището и усърдната защита на Сардинската следа не само разкриха, че има добри отношения с подведения под отговорност бивш аптекар (Каламандреи)… но показаха и дългогодишното му приятелство с Марио Вани.“

Джутари продължаваше с твърдението, че Специ е „участвал в телевизионен сериал“, който се опитвал да привлече вниманието към Сардинската следа, „предъвквайки старите изтъркани и непотвърдени теории“, които още преди години са били дискредитирани.

„Сега — пишеше Джутари, — непрекъснатата намеса на Специ започна да изглежда подозрителна.“

Подпорката за врата осигурила на Джутари и Минини необходимото доказателство да свържат Специ с едно от престъпленията на Чудовището.

Когато полицията си тръгнала, Специ бавно се изкачил по стълбите до таванския си кабинет, притеснявайки се какво ще открие там. Било по-ужасно, отколкото предполагал. Отпуснал се в един от столовете, които му бях дал преди напускането на Флоренция, пред празното място на бюрото, където преди това стоял компютърът, и се втренчил в разрухата, която го заобикаляла. В този миг си припомнил онази кристално ясна сутрин в неделя, 7 юни 1981 година — двайсет и три години по-рано, — когато неговият колега го помолил да го замести в криминалната хроника, уверявайки го, че „в неделя нищо не се случва“.

Никога нямало да му мине през ума как щяло да завърши всичко.

По-късно ми разказа, че искал да ми се обади, но по това време в Щатите било късно през нощта. Не можел да ми напише имейл — нямал компютър. Решил да излезе от къщи, да се разходи по улиците на Флоренция и да потърси интернет кафе, откъдето да ми прати писмо.

Отвън го чакала тълпа журналисти и телевизионни камери. Той казал няколко думи, отговорил на няколко въпроса, качил се в колата си и потеглил към града. На Виа де Бенчи, на няколко крачки от „Санта Гроче“ намерил интернет кафе, пълно с пъпчиви американски студенти, които разговаряли с родителите си по интернет телефони. Седнал пред един компютър. Отнякъде се разнесъл приглушеният тъжен тромбон на Марк Джонсън, който свирел „Goodbye Pork Pie Hat“ на Чарли Мингъс. Специ се свързал с пощенския си сървър, въвел информацията за пощенската си кутия и видял, че вътре вече има съобщение от мен с прикрепен файл.