Дъглас Престън - Чудовището от Флоренция

Докато пишехме книгата за Чудовището, двамата често си разменяхме имейли, в които поправяхме отделните глави. В писмото ми беше прикрепена последната глава от книгата, която бях написал — за интервюто на Антонио. Той ми върнал имейла, описвайки претърсването на дома му.

На следващата сутрин, след като прочетох писмото му, аз му се обадих и той ми разказа подробно за обиска. Помоли ме за помощ при разгласяването на конфискацията на материалите от проучването.

Сред документите, взети от полицията, имаше бележки и чернови на статията за „Ню Иоркър“, която така и не беше публикувана. Обадих се на Дороти Уикендън, изпълнителен редактор на списанието, и тя ми даде списък на хората, които биха могли да помогнат. В същото време ми обясни, че след като статията не е била публикувана, списанието не смята, че е редно да се намесва.

В продължение на няколко дни аз провеждах телефонни разговори и пишех писма, но реакцията беше минимална. Тъжната истина беше, че на фона на взривяваните в Ирак и убиваните в Русия журналисти, малцина в Северна Америка се вълнуваха от съдбата на италиански журналист, който раздразнил полицията и папките му били конфискувани.

— Виж, ако Специ беше арестуван — чувах много пъти, — тогава бихме могли да направим нещо.

Най-накрая ПЕН 13 13 ПЕН-клуб — международна неправителствена организация, обединяваща професионални писатели, редактори и преводачи, работещи в различни жанрове на художествената литература. Името е абревиатура от думите „поет“, „есеист“, „новелист“. — Б.пр. се намеси. На 11 януари 2005 година комитетът „Писатели в затвора“ към ПЕН изпрати на Джутари писмо, в което разкритикува претърсването на дома на Специ и конфискацията на документите. В писмото комитетът заявяваше, че „ПЕН Интернешънъл е разтревожен, че има нарушение на Член 6.3 от Европейската конвенция за правата на човека, който гарантира правото на всеки, обвинен в криминално престъпление, да бъде веднага информиран «подробно за същността и причината на обвиненията срещу него.»“

Реакцията на Джутари беше нова заповед за претърсване дома на Специ, което се проведе на 24 януари. Този път отнесоха един счупен компютър и бастун, в който подозираха, че може да има скрит електронен уред.

Но така и не намериха дискетата, която Специ бе пъхнал в бельото си, така че ние подновихме работата по книгата. В следващите месеци полицията върна на парчета повечето от папките на Специ, архивите му, записките ни и компютъра — но не и прословутата подпорка за врата. Джутари и Минини вече знаеха точно какво ще съдържа книгата, тъй като бяха намерили черновите в компютъра на Специ. И като че ли прочетеното изобщо не им хареса.

Една прекрасна сутрин Специ разгърна вестника и прочете заглавието, което едва не го събори от стола.

УБИЙСТВОТО НА НАРДУЧИ:

РАЗСЛЕДВА СЕ ЖУРНАЛИСТ

Подозренията на Джутари бяха отлежали и като вино, държано в недобре затворена бъчва, се бяха превърнали в оцет. Специ се беше превърнал от пречещ журналист в заподозрян за убийство.

— Когато го прочетох — ми каза той по телефона, — се почувствах като в римейк на филма по „Процесът“ на Кафка, но направен от Джери Люис и Дийн Мартин.

В продължение на една година, от януари 2005 до януари 2006, двамата адвокати на Специ се опитваха да разберат какви са обвиненията срещу него и не успяваха. Областният прокурор на Перуджа ги беше засекретил със заповед за segreto istruttorio , съдебна заповед, която прави незаконно разкриването на обвиненията под каквато и да е форма. В Италия след издаването на segreto istruttorio прокурорите често пускаха информация на избрани репортери, които я публикуваха без страх от съдебно преследване. Така прокурорите успяваха да представят своята гледна точка, а на журналистите беше забранено да публикуват каквото и да било друго. Като че ли същото се получи и сега. Вестниците твърдяха, че Специ е заподозрян за възпрепятстване на разследването на убийството на Нардучи, което породи съмнения, че е съучастник в убийството и подстрекател за прикриването му. Не беше ясно докъде щеше да доведе това.

През януари 2006 година книгата ни беше завършена и изпратена в издателската къща. Заглавието беше „ Dolci Colline di Sangue “. Буквалният превод е „Прекрасните хълмове на кръвта“, заигравка с италианската фраза dolci colline di Firenze , прекрасните хълмове на Флоренция. Трябваше да излезе от печат през април 2006 година.