Дъглас Престън - Чудовището от Флоренция

Първата му ясна мисъл, докато ставал от леглото, била да скрие флопи диска с книгата, върху която работехме. Той скочил и хукнал по тясното стълбище към таванския си кабинет, където измъкнал пластмасовата кутия с дискетите за допотопния компютър, извадил онази с етикет, надписан на английски „Чудовище“ и я пъхнал в бельото си.

Стигнал до входната врата точно когато полицията нахлула в апартамента. Като че ли нямали чет, трима… четирима… петима. Накрая Специ преброил седем. Повечето били дебели и големите им сиво-кафяви кожени якета ги правели да изглеждат още по-дебели.

Най-възрастният сред тях бил командир от отряда GIDES . Останалите били карабинери и полицаи. Бялата брада, командирът, поздравил Специ с едно сухо „ buongiorno “ и пъхнал в ръцете му лист хартия.

„ Procura della Repubblica presso il Tribunale di Perugia “, пишело на заглавната част на бланката — канцелария на областния прокурор към съда в Перуджа — а под нея: „Заповед за обиск, информация и гаранция за право на адвокат на обвиняемия“.

Била издадена директно от офиса на областния прокурор на Перуджа Джулиано Минини.

„Гореспоменатата личност — пишело в документа, — е обект на официално разследване за извършването на следните престъпления: а), б), в)…“. Изброените обвинения стигали чак до буквата „т“. Деветнайсет обвинения, без нито едно от тях да е уточнено.

— Какви са тези престъпления а, б, в и така нататък? — попитал Специ Бялата брада.

— Описването им ще отнеме тонове хартия — отвърнал мъжът. Специ нямало да може да разбере какви са обвиненията — те били засекретени със съдебна заповед.

Специ прочел невярващо причината за обиска. Пишело, че проявява „странен и подозрителен интерес към разследването в Перуджа“ и че „влага фанатични усилия в опитите да подкопае разследванията посредством телевизионни изяви.“ Той решил, че имат предвид предаването „ Chi L’ha Visto? “ от 14 май, в което професор Интрона тотално беше опровергал разследването на сатанинската секта, а Специ размаха подпорката за врата, правейки главен инспектор Джутари на глупак.

Заповедта разрешавала претърсването на апартамента, както и на „личностите, които присъстват или пристигнат по време на обиска“, в търсене на предмети, които имат нещо общо със случая на Чудовището, дори връзката им да е косвена. „Има достатъчно причини да се смята, че подобни обекти могат да се намират в помещенията на гореспоменатата личност, както и у самия него.“

Специ го прочел и се смразил. Това означавало, че могат да претърсят и него. Усетил как ръбестата пластмасова дискета се забива в тялото му.

Междувременно съпругата на Специ, Мириам, и двайсет и еднагодишната им дъщеря Елеонора се появили, облечени в домашните си халати, разтревожени и объркани.

— Кажете ми какво ви интересува — казал Специ, — и аз ще ви го покажа, за да не се налага да преобръщате дома ми с краката нагоре.

— Искаме всичко, свързано с Чудовището, с което разполагате — казал Бялата брада.

Това означавало не само целия архив, който Специ събирал в продължение на четвърт век, но и материалите, които използвахме в книгата. Специ пазеше всички резултати от проучването; аз имах само копия от най-новите документи.

Изведнъж той се сетил за какво е всичко това. Искали да попречат на издаването на книгата.

— Мамка му! После ще ми ги върнете ли?

— Веднага, щом ги прегледаме — отвърнал Бялата брада.

Специ го завел в таванския си кабинет и му показал купчините папки, съдържащи архива ни: пожълтели вестникарски изрезки, планини от фотокопия на правни документи, балистични анализи, доклади на съдебни патолози, цели протоколи от съдебни дела, разпити, присъди, снимки, книги.

Те започнали да ги прибират в големи кашони.

Специ се обадил на един свой приятел в новинарската агенция ANSA , италианският еквивалент на Асоушиейтед прес, и успял да го хване на място.

— Претърсват апартамента ми — казал той. — Отнасят всичко необходимо за книгата за Чудовището, която пишем с Дъглас Престън. Няма да мога да добавя ни дума повече.

Петнайсет минути по-късно новината за обиска цъфнала на компютърните екрани на всеки вестник и телевизионна станция в Италия.

Междувременно Специ се обадил на президента на журналистическата гилдия, президента на асоциация „Медийна мрежа“ и директора на „Ла Национе“. Те били повече възмутени, отколкото изненадани. Казали му, ще раздухат историята до небето.

Телефонът на Специ започнал да звъни като луд. Един след друг се обаждали всичките му колеги. Всички искали да го интервюират. Специ ги уверил, че щом приключи обискът, ще се срещне с тях.