Дъглас Престън - Чудовището от Флоренция

Приключихме с обяда и станахме, за да платим на бара. Както обикновено графът настоя да плати („Тук ме познават — обясни той — и ми дават lo sconto , отстъпка“).

Когато излязохме навън, на калдъръма, Николо ме погледна сериозно.

— В Италия омразата към врага е толкова силна, че той се сравнява с дявола, виновен е за всички беди. Хората, които разследват Чудовището, знаят че зад обикновените факти се крие сатанински култ, който е пуснал пипала в най-висшето общество. И те ще го докажат на всяка цена. Горко му на онзи — той ме погледна многозначително, — който оспорва теориите им, защото това го прави съучастник. Колкото по-твърдо отрича, че е замесен, толкова по-силно е доказателството.

Той отпусна голямата си ръка на рамото ми.

— Но може пък в теориите им да има някаква истина. Може би сатанинската секта наистина съществува. Все пак това е Италия…

През 2004 година, последната ни година в Италия, разследването на Чудовището се развихри с пълна сила. Като че ли всеки месец в печата се появяваше поредната невероятна история. Двамата с Марио продължавахме да работим по книгата ни, събирахме информация и трупахме в папка вестникарски изрезки, представящи последните развития. Марио продължаваше да работи като разследващ журналист на свободна практика, редовно се свързваше с контактите си сред карабинерите за нова информация, душеше наоколо, винаги търсеше новини.

Един ден той ми се обади.

— Дъг, да се видим в бар „Ричи“. Имам чудесни новини!

Срещнахме се отново в любимия ни бар. Със семейството ми живеехме вече четвърта година в Италия и в бара ме познаваха до такава степен, че със собственика и семейството му бяхме на малки имена, а понякога дори получавах отстъпка.

Специ закъсня. Както винаги паркира колата си на площада, където беше забранено, и сложи на стъклото табела „ЖУРНАЛИСТ“, заедно със специалното разрешително, което му позволяваше да шофира из стария град.

Той връхлетя в бара, оставяйки след себе си дим от цигарата, и си поръча еспресо „ stretto stretto “ и чаша минерална вода. В джоба си носеше нещо тежко.

Специ остави филцовата си шапка в стил Богарт на пейката, седна срещу мен, извади предмета, увит във вестник, и го сложи на масата.

— Какво е това?

— Ще видиш. — Той млъкна и пресуши чашата си с кафе. — Гледал ли си някога телевизионното предаване „ ChiL’ha Visto? “ („Кой го е виждал?“)

— Не.

— Това е едно от предаванията с най-висок рейтинг по италианската телевизия — изплагиатствано е от американското „Най-търсеният“. Помолиха ме да участвам в серия предавания, които ще пресъздадат цялата история на Чудовището от Флоренция, от самото начало до сега.

Специ се обви в триумфален облак от синкав дим.

— Фантастично! — възкликнах.

— Освен това — добави той и очите му проблеснаха, — разполагам с новина за шоуто, която все още никой не знае, дори ти!

Аз отпих от кафето си и зачаках.

— Спомняш ли си онзи детектив, който ми каза, че френските туристи трябва да са били убити в събота, защото ларвите по тях са били с размера на угарка от цигара? Е, аз успях да се сдобия със снимките, направени от криминалистите в онзи понеделник следобед. На тях е отпечатано точното време, когато са били направени, някъде около пет часа, три часа, след намирането на телата. Като се увеличат, ларвите се виждат много добре и са наистина големи. Направих някои проучвания и открих най-добрия италиански експерт по криминална ентомология, световно признат, който преди десет години, заедно със свой американски колега, разработил техника за установяване времето на смъртта въз основа на развитието на ларвите. Името му е Франческо Интрона, директор на Института по съдебна медицина в Падуа и директор на Лабораторията по криминална ентомология към Института по съдебна медицина в Бари, където преподава; има триста научни публикации в медицински списания и е експерт-консултант на ФБР! Обадих му се, изпратих му снимките и той ми върна резултатите. Прекрасни резултати. Това е окончателното доказателство, което търсехме, че Пачани е невинен, че Лоти и Пучи са лъжци, и че другарите по чашка нямат нищо общо с убийствата!

— Прекрасно — казах аз. — Но какво е то? Каква е научната му обосновка?

— Професорът ми я обясни. Ларвите са от фундаментално значение за определянето на часа на смъртта. Калифоридите, тъй наречените сини мухи, снасят в трупа огромен брой яйца на гроздове. Те снасят яйцата си само през деня, защото мухите не летят нощем. Яйцата се излюпват от осемнайсет до двайсет и четири часа след това. След което се развиват по стриктен план.