Дъглас Престън - Чудовището от Флоренция

Но за разследването най-важно беше, че той разпозна аптекаря от Сан Кашиано Франческо Каламандреи.

Пучи не се скъпеше на подробности.

— Непрекъснато виждах всички тези хора заедно в бар „Централе“. Не мога да твърдя, че винаги съм ги виждал заедно, защото съм ги виждал и поотделно, но във всички случаи съм ги срещал често.

Лоренцо Нези, серийният свидетел, разпозна същите хора, като добави още един. В тази пъстра групичка беше виждал не кой да е, а принц Роберто Коренни, благородникът, убит от бракониер, който, също като Нардучи, беше обект на слухове, че е Чудовището.

Гама, проститутката Гирибели, разказа друга история, която включваше вила Сфачиата, близо до мястото, където живеех в Джоголи, от другата страна на пътя, където бяха убити двамата германци.

— През 1981 година — каза тя в официалните си показания пред полицията — във вилата имаше един лекар, който правеше експерименти с мумифициране… През осемдесетте Лоти също споменаваше често това място. Каза ми, че вътре, без да споменава къде точно, имало цели стени, покрити с фрески, подобни на картините на Пачани. Лоти не спираше да повтаря, че под вилата има лаборатория, където един швейцарски лекар, пристигнал от Египет, държал стари папируси, в които се обяснявало как се мумифицират тела. Каза, че липсвал онзи папирус, в който се описвал методът за мумификация на меките части, които включвали половите органи и гърдите. Каза ми, че това е причината за осакатяването на момичетата от Чудовището. Обясни ми, че през 1981 година дъщерята на този доктор била убита и смъртта й не била съобщена в полицията, така че бащата трябвало да се върне в Швейцария, за да обясни отсъствието й. Процесът на мумификацията изисквал да държи тялото на дъщеря си в тази подземна лаборатория.

Може би споменът за пластмасовите прилепи и картонените скелети възпря следователите да претърсят вила Сфачиата за фреските на Пачани, подземната лаборатория и мумифицираната дъщеря.

— Диетрология — каза граф Николо. — Това е единствената италианска дума, която трябва да знаеш, за да разбереш разследването на Чудовището.

Обядвахме, както обикновено, в „ Il Bordino “. Аз похапвах бакияла, солена треска, а графът се наслаждаваше на месно руло.

— Диетрология ли? — попитах аз.

— Диетро — отвъд, логия — наука за нещо. — Графът говореше важно, сякаш изнасяше лекция, префърцуненият му английски акцент отекваше в приличната на пещера зала на ресторанта. — Диетрологията защитава идеята, че очевидните неща не могат да бъдат истина. Винаги има нещо диетро , скрито зад тях. Не точно онова, което вие, американците, наричате конспиративна теория. Конспиративната теория предполага теория, нещо несигурно, възможност. Диетрологията работи само с факти. Това всъщност е истината. Освен футбола, диетрологията е другият национален спорт на Италия. Всеки е експерт по онова, което наистина се случва, дори… как се изразявахте вие, американците?… дори да не знае и бъкел.

— Защо? — попитах.

— Защото това им помага да се чувстват значими! Тази значимост може да върви само в тесния кръг на приятелите им идиоти, но поне знаят нещо . Властта се изразява в това, че аз знам нещо, което ти не знаеш. Диетрологията е свързана с италианското разбиране за власт. Трябва да изглеждаш така, сякаш знаеш всичко.

— Каква е връзката с разследването на Чудовището?

— Скъпи ми Дъглас, това е самата му същност! Те трябва на всяка цена да открият нещо, което се крие зад очевидната действителност. Не може да няма нещо! Защо? Защото не е възможно онова, което всички разбират, да е истината. Нищо не е толкова просто, нищо не е такова, каквото изглежда. Прилича ли на самоубийство? Да? Тогава, значи, е убийство. Някой е отишъл за кафе? Аха! За кафе отишъл, значи… Но къде е отишъл в действителност ?

Графът се засмя.

— Италия — продължи той — се намира в непрекъснат процес на лов на вещици. Италианците са завистливи по природа. Ако някой печели много пари, значи в това има някаква измама. Не може да не се е съюзил тайно с някого. Заради тукашния култ към материализма италианците завиждат на богатите и могъщите. Отнасят се към тях с подозрение и в същото време искат да бъдат като тях. Берлускони е типичен пример.

— Затова ли следователите търсят сатанинска секта, в която членуват богати и известни?

— Точно така. На всяка цена трябва да намерят нещо. Щом веднъж са започнали, трябва да продължат, за да запазят престижа си. Не могат да се откажат. Вие, англосаксонците, не разбирате средиземноморската концепция за престиж. Докато правех историческо проучване на една древна фамилия, попаднах на едно интересно нещо, което направил далечен техен предшественик преди триста години. Нищо лошо, просто невъзпитано, което и без това беше широко известно. Главата на семейството беше втрещен. Каза ми: „Не можеш да публикуваш това! Che figura ci facciamo ! Семейството ни ще бъде опозорено!“