Дъглас Престън - Чудовището от Флоренция

— Какво означава това „не съответства“? — попитах аз Специ и оставих вестника на масата. Често бях срещал тази дума, докато преглеждах документите от разследването на Чудовището.

Специ се засмя.

— Съответства, не съответства и несъвместим са странни измислици на италианските експерти, които не искат да поемат отговорност. Те използват „съответства“, когато не искат да признаят, че не са разбрали всичко. Бил ли е куршумът от градината на Пачани поставян в пистолета на Чудовището? „Съвместим е“. Дали ларингиалният хрущял е бил счупен с намерението, да бъде убит? „Съответства.“ Картината нарисувана ли е от чудовищен психопат? „Съответства.“ Може би да, може би не — накратко, не знаем! Ако експертите се избират от следователите, те казват, че резултатите им „съответстват“ на теориите на обвинението; ако са избрани от адвокатите, те твърдят, че резултатите им „съответстват“ на теориите на защитата. Тези думи трябва да бъдат забранени със закон!

— И докъде ще ни отведе това? — попитах аз.

Специ поклати глава.

— Ужасявам се само като си помисля.

Междувременно в живописното градче Сан Кашиано Джутари отвори нов фронт в разследването на поръчителите на убийствата, извършени от Чудовището. Сан Кашиано като че ли беше в сърцето на сатанинската секта; намираше се на няколко километра от Вила Верде, вилата на ужасите; там живееха злочестият пощальон Вани и селският идиот Лоти, обвинени в съучастничество на Пачани.

Една сутрин Специ ми се обади по телефона.

— Видя ли вестника? Не си прави труда да го купуваш, идвам след малко. Няма да повярваш!

Влезе вкъщи видимо разстроен, стиснал вестника в ръка и с цигара „Голоаз“ в устата.

— Това вече е прекалено близо до дома. — Той хвърли вестника на масата. — Чети.

В статията се съобщаваше, че домът на някой си Франческо Каламандреи, бивш фармацевт от Сан Кашиано, е бил претърсен от GIDES. Каламандреи беше заподозрян, че е един от поръчителите на убийствата, извършени от Чудовището.

— Каламандреи е стар мой приятел — каза Специ. — Той ме запозна с жена ми! Това е пълен абсурд! Този човек не би наранил и муха!

Специ ми разказа историята на Каламандреи. Запознал се с него в средата на шейсетте, когато и двамата били студенти. Специ учел право, а Каламандреи следвал фармакология и архитектура. Отличен студент, Каламандреи бил син на единствения фармацевт на Сан Кашиано, професия, която в Италия е престижна и добре планета, особено за семейство Каламандреи, защото Сан Кашиано е богат град само с една аптека. В онези години Каламандреи правел силно впечатление, обикалял из Флоренция с лъскавата си ланчия фулвия купе, висок, елегантен и красив, облечен безупречно във флорентински стил. Имал сухо, язвително тосканско чувство за хумор и като че ли всяка негова нова приятелка била по-красива от предишната. Каламандреи запознал Специ с бъдещата му съпруга Мириам („Имам една хубава белгийка за теб, Марио“), в един известен ресторант; след това всички се натоварили в колата на Каламандреи и отпрашили на щуро пътуване до Венеция, за да поиграят бакара в казиното. Каламандреи беше олицетворение на онзи кратък период в италианската история, известен като La Dolce Vita 12 12 La Dolce Vita (ит.) — сладък живот. — Б.пр. , представен толкова запомнящо се в едноименния филм на Фелини.

Към края на шейсетте Каламандреи се оженил за дъщерята на богат индустриалец. Била дребничка, чувствена, червенокоса жена. Вдигнали голяма сватба в Сан Кашиано, на която Марио и Мириам присъствали. Няколко дни по-късно, на път за меден месец, младоженците спрели пред къщата на Специ. Каламандреи карал чисто нов мерцедес 300L с кремав цвят.

Следващата им среща била чак след няколко десетилетия.

Специ случайно се сблъскал с него двайсет и пет години по-късно и бил изненадан от промяната в приятеля си. Каламандреи бил ужасно напълнял, страдал от дълбока депресия и здравето му се било влошило. Бил продал аптеката и се бил захванал да рисува — трагични, мъчителни картини, създадени не с четки и платно, а с различни предмети като гумени маркучи, листи метал и катран. Понякога в картините си използвал истински спринцовки и турникети, често ги подписвал с номера на социалната си осигуровка, защото, според него, тя олицетворявала хората в модерното италианско общество. Синът му беше станал наркоман и крадец, за да задоволява вредния си навик. Отчаян и в безизходица, Каламандреи отишъл в полицията и предал собствения си син с надеждата, че престоят в затвора ще го разтърси и ще доведе до промяна. Но след освобождаването му, момчето продължило да приема наркотици, а след това изчезнало безследно.