Дъглас Престън - Чудовището от Флоренция

Въпреки богатството и влиянието си, а може би точно заради това, семейство Нардучи не беше обичано в Перуджа. Зад богатството и привилегиите се криеше, както често се случва, злочестина. От доста време Франческо Нардучи гълтал демерол и то във все по-големи дози. Според медицинския доклад по времето на смъртта му той го приемал всеки ден.

Утрото на 8 октомври 1985 година било горещо и слънчево. Към 12:30 часа докторът преглеждал пациентите си в поликлиниката в Перуджа, когато една от сестрите го потърсила по телефона. След това фактите започват да се объркват. Един от свидетелите твърди, че след обаждането Нардучи прекратил прегледите и изглеждал нервен и разсеян. Друг твърди, че той завършил прегледите и напуснал болницата спокоен, като дори попитал един от колегите си дали иска да се поразходят с лодка из езерото Тразимено.

В един и половина се прибрал и обядвал със съпругата си. В два часа собственикът на марината, където Нардучи имал вила, получил обаждане от лекаря, който го попитал дали лодката му е готова за отплаване. Мъжът отговорил утвърдително. Но когато Нардучи излязъл от дома си, той излъгал жена си, че се връща в болницата и ще се прибере по-рано.

Нардучи яхнал мотора си Хонда 400 и поел към езерото, но не директно към марината. Първо се отбил в семейната къща в Сан Феличиано. Носеха се слухове, които следователите не можеха да докажат, че той е написал писмо, което запечатал в плик и оставил на перваза на прозореца. Това писмо, ако въобще е съществувало, така и не се появи.

В три и половина докторът най-накрая стигнал до марината. Качил се в моторницата, лъскава червена „Грифо“ и запалил двигателя. Собственикът на марината го посъветвал да не се отдалечава много, тъй като резервоарът й бил пълен само до половината. Франческо му казал да не се притеснява и подкарал лодката към остров Полвезе, който се намира на километър и половина от брега.

Повече не се върнал.

Някъде около пет и половина, когато започнало да се стъмва, собственикът на марината се разтревожил и се обадил на брата на Франческо. В седем и половина карабинерите изпратили лодка, която да помогне при търсенето. Но езерото Тразимено е едно от най-големите в Италия и червената „Грифо“ била намерена чак на следващата вечер, празна и носеща се без посока. На борда имало слънчеви очила, портфейл и пакет цигари „Мерит“, каквито пушел Нардучи.

Пет дни по-късно открили тялото. На изнесения на брега труп е направена само една черно-бяла снимка, която показва проснатото на пристанището тяло, заобиколено от хора.

Карлици беше казала на областния прокурор, че трупът на Нардучи е подменен с друг, който бил хвърлен в езерото като примамка. За да разследва това твърдение, Джутари назначи експертен анализ на фотографията. Приемайки като основа дължината на дъските на дока, експертите установиха, че тялото на фотографията принадлежи на човек, който е с десет сантиметра по-нисък от Нардучи. Освен това изчислиха, че талията на мъжа е твърде широка за елегантния Нардучи.

Други експерти се противопоставиха на изводите. Някои посочиха, че тяло, което се е намирало във вода в продължение на пет дни, започва да се подува. Дъските на дока не са еднакви по дължина, а самият док отдавна е бил подменен. Кой би могъл да знае какви са размерите на някогашните дъски? Всички, които се били събрали около трупа, включително самият съдебен патолог, се кълнели, че тялото е на Нардучи. Тогава съдебният патолог вписал като причина за смъртта удавяне, което според изчисленията му е станало около сто и десет часа по-рано.

Противно на италианските закони, аутопсия не е била извършена. Семейството на Нардучи, водено от бащата, беше успяло да заобиколи законовите разпоредби. По онова време хората в Перуджа сметнали, че причината за това са притесненията на семейството, че аутопсията щяла да посочи пристрастеността на Франческо към демерола. Но за Джутари и GIDES липсата на аутопсия означаваше нещо повече. Те заявиха, че семейството е избегнало аутопсията, защото е щяла да покаже, че тялото въобще не е на Нардучи. То е помогнало не само за убийството, но и за замяната на трупа с друг за прикриване на престъплението.

Според теориите на Джутари, Франческо Нардучи е бил убит заради членството си в сатанинската секта, отговорна за убийствата на Чудовището, в която е бил въведен от баща си. Назначили са го за пазител на зловещите фетиши, взети от Пачани и другарите му по чашка. Разтърсен от реалността, в която се озовава, младият лекар става нерешителен, несигурен, склонен към депресии и ненадежден. Лидерите на сектата решават да го елиминират.