Дъглас Престън - Чудовището от Флоренция

Това е природата на злото в Чудовището от Флоренция. Това е природата на злото и във всеки един от нас. Всички ние крием по едно Чудовище в себе си; разликата е в степента, а не във вида му.

Специ беше съкрушен, че статията ни така и не видя бял свят. Това беше силен удар по продължителните му усилия да свали маската на Чудовището. Разочарованието и чувството за безизходица още повече задълбочиха вманиачаването му по случая. Аз се прехвърлих към други занимания. Същата година започнах работа по нов трилър, „Огън от ада“, заедно с дългогодишния ми съавтор Линкълн Чайлд, с когото бяхме създали серия бестселъри с главен герой специалният агент от ФБР Пендъргаст. Действието на „Огън от ада“ се развиваше отчасти в Тоскана и включваше сериен убиец, сатанински ритуали и една изгубена цигулка „Страдивариус“. Чудовището от Флоренция беше мъртво и аз започнах да изрязвам трупа му от съзнанието си.

Един ден, докато се разхождах из Флоренция, минах покрай малък магазин, където продаваха подвързани на ръка книги. Това ми подсказа една идея. Прибрах се у дома, разпечатах статията за Чудовището в книжен формат и я занесох в магазина, за да я подвържат. Продавачът направи две томчета, подвързани с флорентинска кожа и мраморни форзаци. На всяка корица със златни букви бяха отпечатани заглавието, имената ни и флорентинската лилия.

ЧУДОВИЩЕТО

СПЕЦИ

&

ПРЕСТЪН

На следващата ни вечеря в дома на Специ, докато седяхме на масата на терасата с изглед към Флоренция, аз му подарих първото копие. Той беше впечатлен. Прехвърли го в ръце, наслаждавайки се на златните букви и хубавата кожа. След известно време ме погледна с блеснали очи.

— Знаеш ли, Дъг, след всичко, което свършихме с теб… трябва да напишем книга за Чудовището.

Идеята веднага ми допадна. Обсъдихме я и решихме, че трябва да издадем книгата в Италия, на италиански. След това щяхме да я преработим за американските читатели и да се опитаме да я пуснем на американския пазар.

От години книгите ми се издаваха на италиански от „ Sonzogno “, подразделение на „ JRCS Libri “, част от огромен издателски конгломерат, който включваше „Ризоли“ и вестника „Кориере дела Сера“. Обадих се на редакторката ми в „ Sonzogno “ и тя веднага се заинтригува, особено след като й изпратихме предназначената за „Ню Йоркър“ статия. Покани двама ни с Марио в Милано, за да обсъдим идеята. Един ден хванахме влака за Милано, представихме идеята си и си тръгнахме с договор.

„ RCS Libri “ проявиха особено силен интерес, защото наскоро бяха издали друга книга за Чудовището, която се беше превърнала в бестселър. Авторът на книгата? Главен инспектор Микеле Джутари.

Междувременно разследването на Джутари, което попадна в застой след „Къщата на ужаса“, беше започнало да се съвзема. През 2002 година в съседната провинция Умбрия, в красивия и древен град Перуджа, на около сто и петдесет километра от Флоренция, започна ново разследване. Първият признак беше едно странно телефонно обаждане от Гарбиела Карлици, което Специ получи в началото на годината. Ако си спомняте, Карлици беше ексцентричката, която твърдеше, че култът на Червената роза не само е поръчал убийствата на Чудовището, но и стои зад атентатите от 11 септември.

Тя имаше доста интересна история за „монстролога“ Специ. Един ден, докато помагала на обитателите на затвора „Ребибия“ до Рим, един от затворниците, член на прословутата италианска банда „Малияна“, й доверил притеснителната си тайна. Мъжът казал, че един лекар от Перуджа, който се удавил през 1985 година в езерото Тразимено, не се е самоубил, както са заключили следователите, а е бил убит от ордена на Червената роза, към който е принадлежал. Членовете на ордена го елиминирали, защото бил станал ненадежден и се канел да издаде престъпните им тайни на полицията. За да се прикрие убийството, тялото му било сменено с друго, преди да бъде хвърлено в езерото. Така че в гроба на доктора сега лежало тялото на друг човек.

Специ, който имаше доста опит с конспиративните теории, беше благодарил на Карлици и й беше обяснил, че за съжаление не се интересува от историята. След това беше побързал да се отърве от нея колкото се може по-учтиво и по-бързо.

Въпреки това Специ смътно си спомняше историята с удавения лекар. Един месец след последните убийства на Чудовището през 1985 година, Франческо Нардучи, привлекателен млад мъж от богато перуджанско семейство, се беше удавил в езерото Тразимено. Навремето се носеха слухове, че се е самоубил, защото е Чудовището. Слуховете бяха рутинно проучени и забравени.