УЖАС ВЪВ ФЛОРЕНЦИЯ
Чудовището избира жертвите си напосоки
Двете жертви, Хорст Майер и Уве Рюш, и двамата на по двайсет и четири години, пътували из Италия заедно и паркирали фолксвагена на мястото на 8 септември. Почти голите им тела бяха открити около седем часа вечерта на 10 септември.
Франческо Винчи вече беше излежал около тринайсет месеца в затвора и обществото бе започнало да вярва, че той е Чудовището от Флоренция. И отново, също както в случая с Енцо Спалети, самото Чудовище доказа невинността на обвинения.
Чудовището от Флоренция вече беше международна новина. Лондонският вестник „Таймс“ посвети цяла страница от неделния си брой на случая. Пристигнаха телевизионни екипи чак от Австралия.
„Макар жертвите вече да наброяват дванайсет, единственото което знаем е, че Чудовището все още е на свобода и неговата берета двайсет и втори калибър може отново да убие“, написа „Ла Национе“.
Тъй като Чудовището извърши убийство, докато Франческо Винчи беше в затвора, освобождаването му бе неизбежно. Но дните минаваха, а Винчи все още не излизаше навън. Следователите заподозряха, че двойното убийство е било „поръчково“. Може би, теоретизираха те, някой, близък с Винчи, е решил да покаже, че той не може да е убиецът. Престъплението в Джоголи беше неправилно, импровизирано, различно. Беше странно, че Чудовището може да направи такава съдбовна грешка, предвид предположенията, че той отделя време да наблюдава двойките, докато правят секс, преди да ги убие. Освен това беше нанесъл удара в петък вечерта, а не в събота, както правеше обикновено.
Скоро след това във Флоренция пристигна нов разследващ магистрат, който пое случая. Името му беше Марио Ротела. Още първото му публично изявление смрази обществото. Той заяви:
— Никога не сме идентифицирали така нареченото Чудовище от Флоренция с Франческо Винчи. За престъпленията, извършени след убийството от 1968 година, той е единствено заподозрян. — А следващите му думи предизвикаха фурор: — И той не е единственият заподозрян.
Единият от прокурорите, Силвия дела Моника, предизвика още по-голямо объркване и спекулации, заявявайки:
— Винчи не е Чудовището. Но не е и невинен.
Няколко дни след убийствата в Джоголи в кабинета на прокурора, който се намираше на втория етаж в бароковия дворец на Пиаца Сан Фирензе, се проведе напрегната среща. (Дворецът е една от малкото сгради от седемнайсети век в града — флорентинците с пренебрежение я определят като „нова постройка“.) Събраха се в малката стая на Пиеро Луиджи Виня и гъстият цигарен дим напомняше мъглата на Марема. Виня имаше навика да къса цигарите на две и да пуши двете парчета едновременно с илюзията, че пуши по-малко. Силвия дела Моника също беше тук — дребна, руса, също обвита от гъст облак цигарен дим; присъстваше полковникът от карабинерите, който беше донесъл два пакета от любимото си марлборо, както и главен инспектор Сандро Федерико, който не спираше да предъвква една изсъхнала „тосканска“ пура. Помощник-прокурорът палеше цигара от цигара тежки „Голоаз“. Единственият непушач в стаята беше Адолфо Ицо, на когото беше достатъчно само да диша, за да придобие вредния навик.
Федерико и полковникът от карабинерите представиха възстановка на убийствата в Джоголи. Използвайки диаграма и няколко графики, те показаха последователността на събитията, как нападателят е застрелял единия мъж през малкото прозорче, а след това е надупчил странично караваната, убивайки втория мъж, който се криел в ъгъла. След това Чудовището влязло вътре, изстреляло още няколко куршума в телата им и тогава открило грешката си. В гнева си грабнало гей-списанието, разкъсало го, разпръсквайки страниците по тревата навън и си тръгнало.
Прокурорът Виня изрази мнението си, че престъплението изглежда аномално, ad hoc 2 2 ad hoc (лат.) — за специални цели. — Б.пр.
и импровизирано — накратко, че е извършено не от Чудовището, а от някой друг, който се е опитал да подскаже, че Франческо Винчи е невинен. Следователите подозираха, че племенникът на Винчи, Антонио, е извършил убийствата, за да измъкне любимия си чичо от затвора. (Антонио, помните ли, беше бебето, спасено от задушаване с газ в Сардиния.) За разлика от останалите в семейството, той беше достатъчно висок, за да се прицели в прозрачната горна част на прозореца на караваната.
Тайно беше задвижен коварен план. Първите му проявления се появиха десет дни след убийствата в Джоголи, когато на последните страници във вестниците се появи малък и на пръв поглед несвързан със случая материал, в който се съобщаваше, че Антонио Винчи, племенник на Франческо Винчи, е бил арестуван за незаконно притежание на оръжие. Антонио и Франческо бяха невероятно близки, партньори в много сенчести начинания и приключения. Арестът на Антонио бе знак, че следователите разширяват работата си по Сардинската следа. Марио Ротела, разследващият магистрат по случая на Чудовището, и прокурорът по случая Силвия дела Моника бяха убедени, че и Франческо, и Антонио знаят самоличността на Чудовището от Флоренция. Всъщност те смятаха, че тази ужасна тайна се укрива от целия клан на сардинците. Чудовището беше един от тях и те знаеха самоличността му.
Читать дальше