Дъглас Престън - Чудовището от Флоренция

Те прекараха по-голямата част от вечерта, обсъждайки възможността да заснемат филм за Чудовището от Флоренция.

— Според мен ще бъде доста трудно — каза Специ. — На историята й липсва централен герой — убиецът. Съмнявам се, че полицията е заловила точния човек — онзи, който е в затвора в очакване на процеса, Франческо Винчи. Може да се каже, че това е една детективска история без край.

Торини обясни, че това не е проблем.

— Главният герой не е убиецът. Това е самата Флоренция — градът, който открива, че е приютил в себе си едно чудовище.

Специ обясни защо смята, че Франческо Винчи не е Чудовището.

— Единственото, което имат срещу него е, че той е бил любовник на първата убита жена, че е биел приятелките си и че е престъпник. Според мен всичко това работи в негова полза.

— Защо смяташ така? — попита Торини.

— Той харесва жените. Има голям успех сред тях, а това е достатъчно, за да ме убеди, че той не е Чудовището. Удря ги, но не ги убива. Чудовището унищожава жените. То ги мрази, защото ги иска, а не може да ги има. В това се изразява неговото безсилие, неговото клеймо, затова той може да ги притежава по единствения възможен начин, като открадне най-показателната за тяхната женственост част.

— Щом смяташ така — рече Торини, — тогава значи Чудовището е импотентен. Така ли мислиш?

— В известна степен.

— Какво е мнението ти за ритуалните аспекти на убийствата, за внимателното разположение на телата? Лозовата пръчка, пъхната във вагината, например, която напомня думите на Свети Йоан, че „всяка пръчка в Мене, която не дава плод, Той я отрязва.“? Убиец, който наказва двойките за това, че правят секс, без да са сключили брак?

Специ издуха струйка дим към тавана и се засмя.

— Това са пълни глупости. Знаеш ли защо е използвал тази стара лозова пръчка? Ако прегледаш снимките от местопрестъплението, ще видиш, че са били паркирали до едно лозе! Той просто е грабнал най-близката пръчка, която е успял да намери. Според мен използването на пръчките, за да насили жените просто показва, че той не е точно Супермен. Не е изнасилил жертвите си просто, защото не може.

Към края на вечерята Специ отвори книгата си и прочете на глас последната страница.

— Мнозина следователи смятат, че случаят на Чудовището от Флоренция е разрешен. Но ако в края на вечеря, прекарана в приятна компания, ме попитате за моето мнение, аз ще ви кажа истината: че в неделя сутринта отговарям на първото позвъняване по телефона със страх. Особено ако предишната събота вечер е имало новолуние.

След това Марио затвори книгата и на терасата, която гледаше към хълмовете на Флоренция, се възцари мълчание.

В този момент телефонът иззвъня.

Обаждаше се лейтенантът на местните карабинери, един от контактите на Специ.

— Марио, току-що са намерили двама души, убити в каравана край Джоголи, над Галуцо. Дали е Чудовището? Не знам. Мъртвите са двама мъже. Но ако бях на твое място, щях да отида да хвърля едно око.

За да стигнат Джоголи, Специ и Торини поеха по пътя, който се изкачваше по стръмния хълм зад големия манастир „Ла Чертоза“. Пътят се наричаше Виа Волтерана и беше един от най-древните в Европа, построен от етруските преди три хиляди години. На върха Виа Волтерана правеше лек завой и продължаваше право по билото. Веднага вдясно започваше втори път, Виа ди Джоголи, тясна пътека, която криволичеше между обраслите с мъх каменни стени. Стената отдясно ограждаше земите на Вила Сфачата, която принадлежеше на благородното семейство Мартели. Сфачата означава „нахална“ или „дръзка“ на италиански, и това странно наименование произлизаше отпреди пет хиляди години, поне от времето, когато вилата е била дом на мъжа, дал името си на Америка.

Лявата стена на Виа ди Джоголи ограждаше голяма маслинова гора. На около петдесет метра от началото на пътя, някъде срещу вилата, част от стената беше разрушена, което позволи на снимачния екип да влезе в гората. През дупката се стигаше до едно равно място, откъдето се разкриваше вълшебен изглед към южните флорентински хълмове, осеяни с древни замъци, кули, църкви и вили. На няколкостотин метра оттам, върху най-близкия хълм, се издигаше прочутата римска кула, известна като „Сан Алесандро а Джоголи“. На съседния хълм се виждаше изящна вила от шестнайсети век, наречена „И колаци“, скрита наполовина зад група кипариси и чадъровидни борове. Тя принадлежеше на семейство Марчи, една от наследниците на което чрез брака си беше станала маркиза Фрескобалди. Тя беше близка приятелка на принц Чарлз и лейди Даяна и скоро след сватбата им ги беше поканила във вилата.