Дъглас Престън - Чудовището от Флоренция

Отвъд великолепния изглед Виа ди Джоголи започваше да се спуска надолу, криволичейки шеметно през селца и малки ферми, достигайки до монолитното работническо предградие на Флоренция в долината. През нощта сивите квартални сгради се превръщаха в блещукащ килим от светлини.

Едва ли можеше да се намери по-красиво място в цяла Тоскана.

По-късно — твърде късно — Флоренция щеше да постави знак на това място, на който на немски, английски, френски и италиански щеше да пише: „Паркирането забранено от 19.00 часа до 7.00 часа. Летуването на палатки забранено от съображения за сигурност“. В онази нощ на 10 септември 1983 година там нямаше никаква табела и някой беше избрал да къмпингува точно на това място.

Когато Специ и Торини пристигнаха, те се озоваха пред пълния комплект участници в разследването на Чудовището. Тук бяха прокурорът Силвия дела Моника, заедно с главния обвинител Пиеро Луиджи Виня, чието привлекателно лице беше толкова сгърчено и посивяло, сякаш всеки момент щеше да припадне. Съдебният лекар Морио Маури, чиито сини очи блестяха, работеше върху двата трупа. Главният инспектор Сандро Федерико също беше тук и крачеше нервно напред-назад.

Голям прожектор, застопорен върху една от полицейските коли, осветяваше с призрачна светлина терена и групата хора, събрани в полукръг около синия фолксваген с немски регистрационни номера, хвърляха дълги сенки върху земята. Ярката светлина подчертаваше грозотата на сцената, драскотините върху очуканата стара каравана, изпитите лица на следователите, кривите клони на маслиновите дървета, очертани на фона на черното небе. Вляво от караваната полето преминаваше в склон, спускащ се в мрака към група каменни къщи, където, двайсет години по-късно, аз щях да се нанеса временно заедно с моето семейство.

Когато Специ и Торини пристигнаха, лявата врата на караваната зееше отворена и от вътрешността можеше да се чуе финалът на саундтрака към филма „Ловец на андроиди“ 1 1 Филмът на Ридли Скот „Blade Runner“ (буквално „Беглец по острието“) по романа на Филип К. Дик „Do Androids Dream Of Electric Sheep“ („Сънуват ли андроидите електрически овце“) — Б.пр. . Музиката беше свирила безспирно цял ден, тъй като касетофонът автоматично превърташе касетата отначало. Инспектор Сандро Федерико се приближи до тях и им показа шепата си, в която държеше две гилзи двайсет и втори калибър. В основата им се виждаше характерният белег, който оставаше от пистолета на Чудовището.

То отново беше нанесло своя удар и броят на жертвите се беше увеличил до десет. Франческо Винчи, който все още беше в затвора, нямаше как да го е извършил.

— Защо този път е нападнал двама мъже? — попита Специ.

— Погледни вътре в караваната — отвърна Федерико, кимвайки с глава.

Специ се приближи до колата. Минавайки покрай караваната, той забеляза, че в горната част на страничните малки прозорчета, където стъклото беше прозрачно, се забелязваха дупки от куршуми. За да погледне вътре, той трябваше да се надигне на пръсти. За да се прицели както трябва, убиецът би трябвало да е бил по-висок от Специ, поне метър и осемдесет. Освен това той забеляза дупки от куршуми и в металната стена на караваната.

До отворената й врата се бяха събрали няколко души; полицаи в цивилни дрехи, карабинери и криминалисти; стъпките им се виждаха навсякъде по росната трева, заличавайки всички следи, оставени от убиеца. Поредният пример за некадърно свършена работа, помисли си Специ.

Но преди да погледне вътре в караваната, погледът му беше привлечен от пръснати по тревата страници от лъскаво порнографско списание, озаглавено „Голдън гей“.

Мъждива светлина осветяваше вътрешността. Двете седалки отпред бяха празни: точно зад тях лежеше тялото на млад мъж с тънки мустачки, с втренчен поглед, проснат по гръб върху двоен матрак, с крака към задната част на караваната. Второто тяло се намираше отзад, в ъгъла. То все още беше свито на кълбо, сякаш за да стане колкото се може по-малко, вкочанено от страх, със сгърчени ръце и лице, скрито зад водопад от руса коса. Косата беше прошарена от кървави струи, черни и съсирени.

— Прилича на момиче, не мислиш ли? — разнесе се гласът на Сандро Федерико, който отърси Специ от изненадата му. — Първоначално и ние се заблудихме. Но е мъж. Изглежда нашият приятел е направил същата грешка. Представяш ли си как се е почувствал, след като го е разбрал?

В понеделник, 12 септември, вестниците разпространиха новината: