Дъглас Престън - Чудовището от Флоренция

Капитанът ме гледаше с присвити очи, след което се обърна към Минини с изражението на човек, който нямаше да позволи да го баламосват.

— Искам това да бъде отбелязано в протокола — изврещя той. — Много е странно, че се смее в онзи момент. Това не е психологически нормално, не, въобще не е нормално .

Помня как в този момент погледнах Минини и установих, че е вперил поглед в мен. На лицето му беше изписано презрение — и триумф. Внезапно осъзнах защо: беше очаквал да излъжа и аз бях отвърнал на очакванията му. За негово огромно удоволствие бях доказал, че съм виновен.

Но за какво?

Заеквайки, попитах дали смятат, че сме извършили някакво престъпление във вилата.

Минини се изпъна в стола си и с триумфален глас отговори:

— Да.

— Какво?

Гласът му прогърмя:

— Двамата със Специ сте подхвърлили или сте възнамерявали да подхвърлите оръжие, или някаква друга фалшива улика във вилата, в опит да натопите невинен човек, че е Чудовището от Флоренция, да разстроите разследването и да отклоните подозренията от Специ. Това сте правили там. Думите му „направихме всичко“ са означавали точно това. След това сте се опитали да се обадите на полицията. Но ние успяхме да ги предупредим точно навреме — така измамата ви няма да свърши работа!

Слушах го смаян. Казах, запъвайки се, че това е само теория, но Минини ме прекъсна:

— Никаква теория не е! Това са фактите! А вие, доктор Престън, знаете много повече за тая работа, отколкото показвате. Осъзнавате ли колко са ужасни тези престъпления? Знаете много добре, че Специ е бил разследван за убийството на Нардучи и според мен знаете доста неща за него. Това ви прави съучастник. Да, доктор Престън, мога да го доловя в гласа ви по телефона, усещам осведомеността, близките връзки с тези събития. Чуйте отново. — В гласа му се усети прикрито тържество. — Чуйте собствения си глас!

И може би за десети път пусна записа.

— Може да са ви заблудили — продължи той, — но не ми се вярва. Знаете много добре. А сега, доктор Престън, ще ви дам последен шанс — последен — да ни разкажете какво знаете — или ще ви обвиня в лъжесвидетелстване. Не ме интересува, ще го направя, дори ако се разчуе по цял свят.

Усетих, че ми се повдига и изпитах внезапна нужда да се облекча. Попитах къде е тоалетната. Върнах се след няколко минути, без да успея да се взема в ръце. Бях ужасно изплашен. Щом приключеха с разпита, щяха да ме арестуват и да ме вкарат в затвора, и повече нямаше да видя жена си и децата. Подхвърляне на фалшиви улики, лъжесвидетелстване, съучастничество в убийство… И то не кое да е, а онова, което бе свързано с Чудовището от Флоренция… Като нищо можех да се озова до края на живота си в италиански затвор.

— Казах ви истината — успях да произнеса с дрезгав глас. — Какво още искате от мен?

Минини махна с ръка и секретарката му подаде правното томче, което лежеше на бюрото му. Той го отвори на нужната страница. Със сериозен глас, подходящ за погребално слово, той започна да чете закона. Разбрах, че вече съм indagato (подведен под отговорност) за премълчаване на факти и лъжесвидетелстване. Обяви, че разследването ще бъде прекратено, за да мога да напусна Италия, но ще бъде подновено след като приключи разследването на Специ.

Накратко, трябваше да напусна Италия и повече да не се връщам.

Секретарката разпечата копие на протокола. Продължилият два часа и половина разпит беше сведен до две страници с въпроси и отговори, които аз поправих и подписах.

— Мога ли да го запазя?

— Не. Той е под segreto istruttorio .

Изправих се вдървено, взех си вестника, пъхнах го под мишница и се обърнах да си вървя.

— Ако все пак решите да говорите, доктор Престън, ние сме тук.

С омекнали крака излязох на улицата и тръгнах под зимния дъждец.

Прибрахме се във Флоренция, съпровождани от проливен дъжд. По пътя се обадих в американското посолство в Рим. Служител от правния департамент ми обясни, че не могат да направят нищо по въпроса, защото не съм арестуван.

— Американците, които попаднат в беда в Италия — каза той, — трябва да си наемат адвокат. Американското посолство не може да се меси в местните криминални разследвания.

— Аз не съм някакъв си американец, който е сътворил някоя глупост и е разследван от местните власти! — извиках. — Те ме тормозят, защото съм журналист. Това е проблем със свободата на печата!

Чиновникът не беше впечатлен.

— Независимо какво смятате, това е локален проблем. Намирате се в Италия — каза той, — не в Америка. Не можем да се намесваме в криминалните разследвания.