Дъглас Престън - Чудовището от Флоренция

Николо редовно ми изпращаше новинарски статии за случая и често разговаряхме по телефона.

На 1 март Специ най-накрая откарал колата си на сервиз, за да му оправят разбитата врата и да сложат ново радио. Механикът измъкнал отвътре сложно електронно оборудване, от което висели червена и черна жица. То се състояло от черна кутия с размера на пакет цигари, чиито индикатор бил покрит с черно тиксо, свързана с втори, загадъчен уред, с размери два на пет инча, който пък бил вързан към захранващите жици на старото радио.

— Не му разбирам много — рекъл механикът, — но това ми прилича на микрофон и рекордер.

Той заобиколил колата и отворил предния капак.

— А това — казал той, сочейки друга черна кутия с размера на пакет цигари, прикрепена в ъгъла, — трябва да е GPS.

Специ се обадил в „Ла Национе“ и те изпратили фотограф, който да заснеме журналиста, хванал електронното оборудване в двете си ръце като трофейна риба.

Същия ден Специ отишъл в кабинета на прокурора на Флоренция и подал оплакване срещу неизвестен извършител, търсейки обезщетение за съсипаната си кола. Той се явил при прокурора, когото познаваше добре, с оплакването в ръка. Човекът отказал да го вземе.

— Тази работа, доктор Специ, е твърде деликатна — казал той. — Предайте оплакването лично на главния прокурор.

Така че Специ отнесъл оплакването в кабинета на главния прокурор и след като се наложило да почака, дошъл един полицай, който взел документа и казал, че прокурорът ще го приеме. Специ така и не чул нищо повече за него.

На 15 март 2006 година, Специ получил обаждане от местната карабинерска служба, в което го привикват в казармата. Един офицер, който изглеждал странно смутен, го въвел в малка стаичка.

— Връщаме ви радиото — обяснил мъжът. Специ беше смаян.

— Вие… признавате, че сте го взели и сте ми разбили колата?

— Не, не ние! — Мъжът нервно разлистил документите. — Бяхме натоварени от областния прокурор на Перуджа, който дал заповед на главен инспектор Джутари от GIDES да ви върне радиото.

Специ едва успял да сподави смеха си.

— Това е невероятно! Да не би да казвате, че те наистина са написали в официален документ, че са ми разбили колата, за да ми откраднат радиото?

Офицерът от карабинерите се размърдал смутено.

— Подпишете тук, ако обичате.

— Добре — заявил триумфално Специ, — ами ако са го счупили? Не мога да го взема обратно, без да разбера дали работи!

— Специ, ще се подпишете ли, ако обичате?

След като се сдобил с нужното доказателство, Специ бързо подал нова жалба за нанесени щети срещу Минини и Джутари.

Същия месец, март 2006 година, издателство „ RCS Libri “ пусна на пазара новата книга на Джутари „Чудовището: анатомия на едно разследване“, която стана бестселър. В нея Джутари се нахвърли върху Специ, обвинявайки го, че е съучастник в убийството на Нардучи и намеквайки, че по някакъв начин е замесен в убийствата на Чудовището.

Специ веднага заведе гражданско дело срещу инспектора за клевета и за нарушаване на заповедта за запазване на съдебна тайна по случая на Чудовището. Процесът започна в Милано, където книгата на Джутари беше издадена от „Ризоли“, подразделение на нашия издател „ RCS Libri “. (В Италия делата за клевета се завеждат на мястото на публикацията.) Специ поиска изземване и унищожаване на всички копия на книгата на Джутари. „За един писател не е никакво удоволствие да поиска унищожаването на книга — написа Специ, — но това е единственият начин да се ограничат вредите за репутацията ми.“

Специ сам написа по-голямата част от обвинението, като внимателно подбра всяка дума така, че да вбеси врага си:

„Повече от година съм жертва не само на некадърна полицейска работа, но и на истинско нарушаване на човешките права. Този феномен — който касае не само мен, но и много други — напомня някои нефункциониращи общества, каквито човек очаква да открие в Азия или Африка.

Доктор Микеле Джутари, служител в държавната полиция, е изобретател и неуморим популяризатор на теория, според която престъпленията на тъй нареченото Чудовище от Флоренция са дело на мистериозна сатанинска, езотерична и магическа секта, организирана «група» от професионалисти от едрата буржоазия (бюрократи, полиция и карабинери, магистрати — и обслужващите ги писатели и журналисти), които са поръчали на хора от най-бедните нива на обществото да извършат серийни убийства на влюбени двойки, като им плащали щедро за осигуряването на женски органи, които да използват в определени загадъчни, неясни, невероятни «ритуали».