Дъглас Престън - Чудовището от Флоренция

Още по-невероятно беше, че Габриела Карлици по някакъв начин бе успяла да стане „експерт“ в разследването на Чудовището. Горе-долу по същото време, когато пълнеше електронната ми поща с писма, тя беше много търсена от разни италиански списания и вестници, за да коментира разследването на Чудовището и я цитираха като надежден експерт. Тя се появи в най-популярните предавания по телевизията, където към нея се отнасяха като към сериозна, дълбокомислена личност.

Някъде по средата на бомбардировката споменах на Марио, че си разменям писма с Карлици. Той ме смъмри.

— Дъг, това може да ти се струва забавно, но всъщност си играеш с огъня. Тя може много да ти навреди. За Бога, стой далеч от нея.

Въпреки лудостта си, Карлици като че ли имаше отлични източници на информация. Бях шокиран колко нещо бе изнамерила за мен. Понякога предвиждаше толкова далновидно развитието на случая, че двамата със Специ се чудехме дали няма вътрешен източник в офиса на областния прокурор.

В края на март Карлици обяви една много специална новина в сайта си: предстоеше арестуването на Специ.

Обаждането дойде в петък, 7 април 2006 година. Гласът на граф Николо избумтя по трансатлантическата линия.

— Току-що арестуваха Специ — каза той. — Хората на Джутари пристигнали у тях, изкарали го навън и го натикали в колата. Нищо повече не знам. Новината е съвсем прясна.

Останах без думи. Не можех да повярвам, че са стигнали чак до там. С дрезгав глас зададох очевидно глупавия въпрос:

— Арестуван ли? За какво?

— Знаеш много добре за какво. От няколко години прави Джутари, един сицилианец, на маймуна пред цялата нация. Никой италианец няма да толерира нещо подобно! И трябва да ти кажа, скъпи ми Дъглас, че Марио има много остър език. Става въпрос за престиж, нещо, което вие, англосаксонците, никога няма да разберете.

— Какво ще стане сега? Николо въздъхна дълбоко.

— Този път стигнаха твърде надалеч. Джутари и Минини минаха чертата. Това е прекалено. Италия ще бъде засрамена пред света, а това не бива да се позволява. Джутари ще опере пешкира. Що се отнася до Минини, трибуналът ще сгъсти редици и ще изпере мръсното си пране зад затворени врати. Ударът върху Джутари може да дойде от съвсем различна посока, но той си отива — помни ми думите.

— Но какво ще стане с Марио?

— За нещастие ще прекара известно време в затвора.

— Дано не е много дълго, за Бога!

— Ще видя какво мога да разбера и ще ти се обадя пак. Внезапно ми хрумна нещо.

— Николо, бъди внимателен. Самият ти си идеален кандидат за сатанинската секта… граф от една от най-старите фамилии във Флоренция.

Николо се засмя сърдечно.

— Тази мисъл ми мина през ума. — И той заговори на италиански, мелодично, сякаш припяваше приспивна песен, говорейки не на мен, а на хипотетичната личност, която подслушваше разговора ни.

— Винаги съм съжалявал горкия човечец, който трябваше да слуша тези обаждания. Mi sente, Brigadiere Gennaro Cuccurullo? Mi displace per lei! Segni tuttol (Чувате ли ме, бригадир Дженаро Кукуруло? Съжалявам ви! Запишете всичко!)

— Наистина ли смяташ, че телефонът ти се подслушва? — попитах аз.

— Ха! Това е Италия. Сигурно подслушват и телефона на папата.

В дома на Специ не вдигна никой. Влязох в интернет, за да потърся новини. Случилото се току-що се беше появило в ANSA, Италианската новинарска агенция, и Ройтерс:

ЧУДОВИЩЕТО ОТ ФЛОРЕНЦИЯ:

ЖУРНАЛИСТЪТ СПЕЦИ АРЕСТУВАН

ЗА ВЪЗПРЕПЯТСТВАНЕ НА ПРАВОСЪДИЕТО

Книгата ни трябваше да излезе след дванайсет дни. Притесних се, че това може да е прелюдия към спирането на публикуването й или пък издателят ни можеше да се уплаши и да я изтегли. Обадих се на редакторката ни в „ Sonzogno “. Тя вече беше на среща, където обсъждаха случилото се, и не беше на разположение, но успях да се чуя с нея по-късно. Беше разтърсена от ареста на Специ — не се среща често единият от авторите ви на бестселъри да бъде арестуван веднага след другия — и беше ядосана и на двама ни. Според нея Специ бил тръгнал на лична вендета срещу Джутари и ненужно се заял с главния инспектор, вероятно въвличайки и издателство „ RCS Libri “ със себе си в отвратителна юридическа бъркотия. Доста разгорещено се възпротивих, че двамата със Специ сме упражнили законните си права на журналисти в търсене на истината и че не сме нарушили никакви права, нито сме постъпили по неетичен начин. За моя голяма изненада тя прие доста скептично последното ми твърдение. По-късно установих, че подобно отношение се среща често сред италианците.