Дъглас Престън - Чудовището от Флоренция

Пепелта висеше на края на цигарата му.

— Къде е проклетият пепелник!

Донесох от кухнята една чинийка, която двамата със Специ да използваме вместо пепелник. Той угаси ожесточено недопушения си фас и запали нова цигара.

— Ще ти кажа откъде на Минини му хрумват тези идеи. От онази жена, Габриела Карлици, същата, която твърдеше, че Култът на Червената роза стои зад атентатите от 11 септември. Разглеждал ли си уеб страницата й? Точно нея слуша областният прокурор на Перуджа!

Специ беше изминал целия път, от монстролог до монстър.

Напуснах Италия на следващата сутрин. Когато се прибрах в къщата си в Мейн, която се издигаше върху една широка скала, надвиснала над сивия Атлантик, и се заслушах в разбиващите се в подножието й вълни и в писъците на кръжащите над главата ми чайки, аз бях щастлив, че съм свободен, толкова щастлив, че не гния в някой италиански затвор, че усетих как по лицето ми се стичат сълзи.

Граф Николо ми се обади на следващия ден.

— Значи така, Дъглас! Чувам, че си разбунил духовете в Италия! Добро представление!

— Как разбра?

— В сутрешните вестници пише, че вече си официално заподозрян в разследването на Чудовището от Флоренция.

— Пише го във вестниците?

— Във всички. — Той тихо се засмя. — Не се тревожи.

— За Бога, Николо, обвиниха ме в съучастие в убийство, казаха, че съм подхвърлил пистолет в онази вила и ме привлякоха под отговорност за лъжесвидетелство и възпрепятстване на правосъдието! Заплашиха ме да не се връщам повече в Италия! А ти ми казваш да не се тревожа.

— Скъпи ми Дъглас, всеки, който представлява нещо в Италия, е indagato . Поздравявам те, че стана истински италианец. — Гласът му изгуби циничния си оттенък и стана сериозен. — Виж, нашият приятел Специ трябва да се тревожи. И то много .

Щом се прибрах у дома, започнах кампания в пресата. Притеснявах се за Марио; очевидно той беше основната им цел. Надявах се, че ще вдигна достатъчно голям шум в Америка, който да попречи на арестуването на Специ.

Когато къщата на Марио беше претърсена, американската преса не прояви никакъв интерес към италианския журналист, чиито записки са били отнети. Но сега, когато на мушката беше и американец, пресата веднага се намеси. „В капана на собствения си трилър“, пишеше на заглавната страница на „Бостън глоуб“. „Докато работеше по новата си книга, животът на Дъглас Престън беше прекрасен. След това той стана част от историята й.“ „Вашингтон поуст“ пусна статия: „Авторът на бестселъри Дъглас Престън въвлечен в разследването на сериен убиец в Тоскана.“ Материали бяха пуснати в мрежата на Асоушиейтед прес, появиха се предавания по CNN и ABC News.

Вестниците в Италия пуснаха откъси от разпита ми. На първа страница на „Кориера дела Сера“ се мъдреше заглавието:

РАЗСЛЕДВАНЕТО НА ЧУДОВИЩЕТО:

ДУЕЛ МЕЖДУ ОБЛАСТНИЯ ПРОКУРОР

И АМЕРИКАНСКИ ПИСАТЕЛ

Серийни убийства във Флоренция.

Автор на трилъри обвинен в лъжесвидетелстване.

Колегите му се мобилизират.

По ANSA , Италианската новинарска агенция, изтече следната новина: „Областният прокурор на Перуджа разпита американския писател Дъглас Престън като свидетел по делото, след което го обвини в лъжесвидетелстване. Престън и Марио Специ са написали книга за убийствата на Чудовището, която ще излезе през април. Заглавието й е « Dolci Colline di Sangue » и Специ я определя като един вид контраразследване на официалното разследване. Преди две години Специ беше разследван за съучастие в убийството на Нардучи и впоследствие беше обвинен в извършването на самото убийство.“

Други статии съдържаха информация, която явно беше изтекла от офиса на Минини, че двамата със Специ сме се опитали да подхвърлим прословутата берета двайсет и втори калибър — пистолета на Чудовището — във вилата, за да обвиним невинен човек.

Кампанията в пресата като че ли засили агресията на Джутари и Минини. На 25 февруари, два дни след като напуснах Италия, полицията отново претърси апартамента на Специ. Той беше поставен под полицейско наблюдение; беше следен всеки път, когато излезеше от къщи и тайно записван. Телефонните му разговори се подслушваха и той смяташе, че в апартамента му също са поставени бръмбари, а електронната му поща се прихваща.

Двамата с Марио се свързвахме посредством най-различни имейл адреси и взети на заем телефони. Специ ми изпрати писмо от интернет кафето, след като първо успя да се отърве от опашката си. В него ми предлагаше следната система: когато ми прати писмо от редовния си акаунт и в него пише „ salutami a Christine “ (поздрави Кристина от мен), това означава, че иска да му се обадя по другия телефон на следващия ден в определен час.